Ванеса Когато Доминик ми се подсмихва, затаявам дъх, чудейки се какво ли му минава през ума. Надявам се да не отбележи, че съм зяпала устните му, защото определено го правех. Още няколко секунди той не казва нищо, а само ме гледа със същата самодоволна усмивка. Това ме напряга толкова много, че вече дори не мога да го погледна. Но дори след като отмествам поглед встрани, все още усещам очите му въ