Ванеса Дори не знам от колко време съм клекнала на тази алея, но в момента времето няма значение за мен. Само като гледам това, което държа в ръка, съм толкова завладяна от емоции, че устните ми треперят, докато се усмихвам. Държа розово пластмасово мече с големи, прочувствени очи, които ме гледат с детско учудване. Дори не е достатъчно да го държа в една ръка, тъй като има пълничко, гушливо телце