**Ванеса** Денят беше толкова дълъг – занимавах се с пресата, правих всички онези семейни снимки, краката ме болят, защото бях на токчета толкова дълго, а устата ми все още изпитва дискомфорт от всичките усмивки, с които трябваше да симулирам щастие. Седнала на огромното си бяло легло, си мисля за качествения сън, който ще получа тази нощ. Тъкмо приключих с връзването на косата си, вече облечена в новата си копринена синя пижама. Изведнъж на вратата на спалнята ми се чука. Със сигурност не са прислужниците, защото не съм искала никоя от тях да идва при мен. Когато предполагам, че е Доминик, сърцето ми леко се ускорява и се страхувам, че е тук, за да спи с мен. Вече ми каза, че никога няма да ме докосне, но ако е променил решението си, в никакъв случай няма да позволя това да се случи. Вземам се в ръце, ставам от леглото, босите ми крака стъпват по пухкавия сив килим, докато отивам към вратата, за да я отворя. Наистина се надявам да не е това, което си мисля. Щом отварям вратата и го виждам, погледите ни дори не се срещат. Докато той ме оглежда от глава до пети със сключени вежди, аз забелязвам следите от червено червило около устата му. Дрехите и косата му също са леко разрошени. Предполагам, че просто не е могъл да дочака, за да изчука Кармела. Би трябвало да е с нея в момента, а не тук с мен. Когато той не проговаря известно време и просто наблюдава облеклото ми, сякаш невпечатлен от него, аз присвивам очи срещу него. Какво се върти в главата му? – Какво има? – питам, поставяйки ръка на хълбока си. – По пижама си. – Той ме оглежда от глава до пети отново, а тонът му е изпълнен с учудване. – Разбира се, че съм. Тъкмо се канех да спя, но тогава ти се появи. И така, за какво става дума? Изражението му се променя в свиреп поглед, който съответства на тона му, звучащ като предупреждение. – Първо – започва той, – Кармела е в моята спалня, така че не смей да идваш там, освен ако не кажа друго. Дори не съм изненадана. Всъщност изпитвам облекчение. Изглежда умът му е съсредоточен само върху нея. – А кое е второто нещо? – питам, накланяйки глава настрани. – Дойдох също, за да се уверя, че наистина си в тази спалня – казва той. – В случай че трябва да те намеря, за да можем да симулираме пред хората. Има право и затова просто му кимвам. – Ще ме намериш тук, когато съм необходима. Нещо друго? – прозявам се. Той изсумтява, докато отмества поглед. – Това е шибано невероятно – казва тихо. – Кое? – Нищо. Изчезвам. – Най-накрая – казвам с ентусиазъм, устните ми са извити във фалшива усмивка. – Не се ли държиш малко прекалено надуто? – А ти не парадираш ли малко прекалено с това, което току-що сте правили с Кармела? – Това не е твоя работа и… – Лека нощ. – Прекъсвам го по средата и затръшвам вратата. Дори не оставам на място, за да чуя отдалечаващите му се стъпки. Просто искам да се върна на пружиниращото легло, затова се протягам, докато се връщам към него и се настанявам удобно. Пъхам се под завивките и посягам към телефона си на масичката, когато той изпиуква. Днес получавам толкова много известия. Бързо преглеждам няколко от тях и завъртам очи, виждайки, че са все същите новини за скъпата сватба на милиардера. Има толкова много снимки на мен и Доминик, на които се целуваме, а заглавията го представят така, сякаш е истинска любов. Сърцето ми се къса, като си помисля каква е всъщност реалността. Как ми се иска да беше така. Това трябваше да бъде моята сватбена нощ, в която съпругът ми, мъжът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си, ме люби страстно. Но е точно обратното. Отхвърляйки мислите за това, което наистина желая в момента, въздъхвам дълбоко и просто се чудя как ще се справя в този брак. Освен публикациите на приятелите ми в социалните мрежи, които ме поздравяват, виждам и няколко коментара от жени, изразяващи завистта си и пожелаващи си да са на мое място, защото живея приказен живот. Какъв приказен живот? Само ако знаеха истината. Докато преглеждам получените съобщения, отварям това на баща ми. Татко: „Поздравления, мое скъпо дете. Само ако майка ти можеше да види колко красива изглеждаше днес и колко красива си станала. Сигурен съм, че ти е дала благословията си от небето. Нека винаги бъдеш щастлива и в безопасност.“ Думите му са толкова трогателни, че докато връщам телефона си на масичката, въздъхвам дълбоко с ръка на гърдите. Знам, че тази сватба няма нищо общо с любовта, но все пак ми се искаше майка ми да присъстваше. Мислите за нейната липса малко ме натъжават, но се чувствам по-добре, когато се сетя за свекърва си. Тя вече се грижи добре за мен, точно както би направила една майка. Докато мисля за всички неща, за които съм благодарна, се свивам малко повече под завивките. Толкова съм готова да заспя, че издавам въздишка на комфорт. Това е перфектната сватбена нощ за мен – хубав нощен сън. Радвам се, че Доминик избра да чука само Кармела. Не мога да си представя да спя с такъв арогантен мъж. Дори си мисля за кутията с бельо и как никога няма да я използвам. Най-добрата ми приятелка не спря да ме дразни как Доминик нямал да има търпение да го свали от мен, щом ме види в него. Това определено няма да се случи и не бих искала да бъде по друг начин. В крайна сметка се радвам, че финансовите проблеми на баща ми приключиха. С тази последна мисъл в ума си, аз съм щастлива и спокойна, и се унасям в сън. ~ **Доминик** Докато вървя по дългия коридор, не мога да спра да стискам юмруци при мисълта как Ванеса ми тресна вратата под носа. Как смее да прави такова нещо? Дали това, че е станала снаха на семейство Ричардс, вече ѝ се е качило в главата? И как, по дяволите, не беше облечена в онова бельо от кутията? Наистина ли не беше планирала да я чукам тази вечер? Колкото и да го мисля, не мога да намеря отговори на въпросите си. Дори ми отнема известно време да се върна в спалнята си, така че бавно се разхождам по коридорите от двете страни и спирам няколко пъти, за да облегна гръб на стената, за нещо, което ми се струва повече от десет минути. Когато най-накрая се връщам в спалнята си, Кармела е на леглото, легнала на една страна и подпряна на лакът. Гледката на гърдите ѝ, почти изскачащи от сутиена ѝ, е секси, но не съм толкова развълнуван, колкото преди. – Е… постави ли онази кучка на мястото ѝ? – Тя се кикоти пакостливо, очаквайки отговора ми, но аз успявам само да изръмжа, докато сядам на леглото. Обърнат съм към стената, силно притеснен от нежеланието на Ванеса да изглежда секси за мен в сватбената ни нощ, въпреки плана ми просто да я отхвърля и да сломя сърцето ѝ. За каква се мисли? Усещам как леглото хлътва по-близо до мен и знам, че Кармела се приближава, но дори не я поглеждам. Ръцете ѝ най-накрая се озовават на раменете ми, после се плъзгат към центъра на гърдите ми, докато тя шепне в ухото ми. – Кажи ми. Онази кучка плака ли и моли ли те да прекараш нощта с нея? С изръмжаване ставам от леглото и прокарвам пръсти през косата си, но тя ме последва и започва да разкопчава ризата ми, докато търка гърдите си в гърдите ми. – Не сега – казвам ѝ, хващайки китките ѝ, за да спре да ме докосва. – Скъпи, мислех, че ти казах колко съм мокра за теб. – стене тя. – И знам, че умираше от желание да ме чукаш тази вечер. Тя продължава да разкопчава ризата ми и аз се опитвам да блокирам случилото се с Ванеса, но то не напуска ума ми. – Казах не сега! – Отдръпвам се от нея, а тя изсумтява. – Какво, по дяволите, ти става? Добре! – Тя се втурва към банята, затръшва вратата и я заключва. Щом оставам сам, не изпитвам нужда да тръгна веднага след нея, не и когато съм разочарован, че нещата с Ванеса не се получиха по моя начин. За да се разсея, посягам към телефона си и започвам да преглеждам. Има толкова много статии за това как Ванеса е тази, която е откраднала сърцето ми, че изсумтявам на глас. Каква шега. Тя никога няма да успее да открадне сърцето ми. Кармела вече го направи. Щом си помисля за нея, осъзнавам, че бях малко груб. Въпреки че този път не си върнах на Ванеса за поведението ѝ, все още имам време да го направя, и то защото сме женени. Тя няма къде да ходи. Изхвърляйки я от ума си, се приближавам до вратата на банята, завъртам дръжката и бутам, но си припомням, че е заключена отвътре. Тя ми е ядосана, както и трябва. – Скъпа, отвори вратата. – Оф! Махай се! Напразно изглеждах секси! – Не прави така. Дори имам луксозен подарък за теб. – Усмихвам се самодоволно. Щом казвам това, тя бързо отваря вратата и скача върху мен, обвивайки ръце около врата ми. – Къде е подаръкът ми и какъв е? – Лицето ѝ сияе от вълнение. – Ще го получиш по-късно. Засега е време да те избавя от всичко, което ми пречи. – казвам, докато я пускам на леглото. ~ Два часа след като приключих с Кармела, тя бързо заспива дълбоко, а аз просто я гледам със самодоволна усмивка. Правеше се на корава, но накрая се умори. Докато гледам спящото ѝ лице, отмествам кичурите коса, скриващи лицето ѝ. Точно така трябваше да бъдат нещата. Единственото, което липсва, е, че тя няма пръстена и титлата ми на съпруга, Ванеса ги има. Щом тя минава през ума ми, стискам челюст, все още чувствайки се неуважен от действията ѝ. Определено ще намеря начин да ѝ го върна. Въпреки че все още не ми се спи, съм изключително жаден и не съм изненадан. Преди малко се потях много. Ставам от леглото и обличам халат, след което слизам долу, за да си налея няколко чаши вода. След като изпивам и последната чаша, се разхождам из къщата, представяйки си колко добре ще се почувствам, когато най-накрая поема компанията на баща си. Имам си свои собствени независими компании, но няма нищо като основния семеен бизнес. Той е разпространен на всички континенти и винаги е на първо място по месечни продажби. Засега просто ще продължа да правя каквото иска баща ми и щом получа всичко, което искам, ще се разведа с Ванеса. Докато вървя по коридора от другата страна, просто за да разгледам къщата и да обърна внимание на детайлите, спирам пред вратата на Ванеса, когато я чувам да плаче.