Щом Джей получи известието, веднага отвори началната страница на болница "Гранд Ейша". Когато видя провокативното предизвикателство, изражението на лицето му можеше да убие човек. "Майстор Роби?" Джей присви очи и устните му станаха опасно тънки. "Хехе. Да не съм бил твърде мил? Затова ли някои хора все още не се страхуват да си копаят гроба?" В стаята сякаш температурата падна под нулата и всички присъстващи си поеха дъх. Всички се страхуваха, че ще бъдат следващата жертва на гнева на президента. 'Твърде мил? Кой, г-н Ейрес? Сякаш,' помисли си Грейсън. 'Всички са съгласни, че той е превъплъщение на Краля на ада. Никой никога не би посмял да докосне и косъм от косата му!' Това беше, разбира се, с изключение на любопитната Роуз. Силният, смразяващ поглед на Джей се спря между Грейсън и монитора. "Открихте ли кой е този майстор Роби?" Грейсън наведе глава. Смутено каза: "Нашият мрежов отдел изпрати най-добрите ни хакери, но не успяхме да преминем защитната стена на хакера. В момента не можем да намерим никаква информация за този майстор Роби." Красивото лице на Джей помръкна. Студено каза: "Давам ти два избора. Или сам да разбереш кой е този човек, или да получиш помощ от Дженсън." 'Дженсън?' Грейсън потръпна, когато чу името на майстор Дженсън. Майстор Дженсън наистина беше наследил талантите на г-н Ейрес и, съчетано със строгото му обучение от бебе, майстор Дженсън беше може би най-добрият хакер в хакерския свят. Но да търси помощ от демоничния Дженсън? Би било невъзможно да избегне да бъде нарязан на ленти от острия му език. Грейсън също така щеше да очаква смъртоносния сарказъм на хлапето и други изненади. Погледът на Грейсън падна върху тънкия пръст на г-н Ейрес. Той се чудеше дали може да помоли г-н Ейрес да поиска помощ от Дженсън вместо него. Ако президентът лично попита сина си, целият въпрос ще бъде решен за минути. "Г-н Ейрес, какво ще кажете да се върнете—" Преди Грейсън да успее да довърши изречението си, Джей се присмя с презрение: "Да не би да изглежда, че имам цялото време на света?" Джей хладно погледна Грейсън, погледът му беше остър като нож. "Изчезвай." Грейсън избърса студената си пот, докато излизаше от офиса на г-н Ейрес. Когато Грейсън се върна в отдела за киберсигурност, той сериозно обяви: "Слушайте. Освен ако вече не искате да прекарате Свети Валентин с любимите си хора или да прекарате Нова година на видео разговор с приятелите си, някой по-добре да разбере кой е този майстор Роби." Всички веднага се върнаха на работа в отчаяние. След като всеки в отдела за киберсигурност поотделно се опита да дешифрира защитната стена на майстор Роби за енти път, Грейсън разбра, че няма друг избор, освен да помоли Дженсън за помощ. Дженсън отговори на телефона, но не каза нищо. "Майстор Дженсън, какво правите?" Грейсън не беше сигурен как да повдигне темата и избра да заобикаля малко. "Имаш услуга да ме помолиш?" попита хладно Дженсън. Грейсън беше изненадан. Майстор Дженсън беше проницателен както винаги! "Гранд Ейша беше атакувана от хакери. Майстор Дженсън, бихте ли били толкова любезни да отделите малко от ценното си време, за да ни помогнете да възстановим системата?" Дженсън каза небрежно: "Разбирам... Но не." Грейсън въздъхна безпомощно, когато чу сигнала от другия край на линията. Грейсън затвори телефона и върна поглед към монитора. Това беше началната страница на уебсайта на Гранд Ейша. Хакерът беше настроил низ от 2D пароли, което създаваше впечатление за шега на детска градина. Грейсън беше толкова раздразнен, че топките му започнаха да болят. „Майстор Роби звучи като старомодно име, но дизайнът изглежда сякаш е направен от тригодишно дете. Дори Дженсън не би мечтал да проектира такава парола.' Грейсън се окуражи и отново се обади на Дженсън. Дженсън отговори на телефона със стиснати зъби. "Какво?" "Ей, майстор Дженсън! Може ли да подадете ръка на чичо Грей?" "Гранд Ейша ще ми плати ли?" Хълцане! Грейсън почувства, че душата му напуска тялото му. "Майстор Дженсън, Гранд Ейша е компанията на татко ти. Разбира се, той ще те направи наследник в бъдеще." "Не се интересувам." "Както и да е, не би искал да видиш някой да тормози татко ти така, нали?" Щрак— Грейсън погледна телефона победено. Дженсън беше затворил, отново. "Как мога да стигна до това хлапе?" промърмори Грейсън раздразнено. Междувременно, във вилата в Южния град, която се простираше до хоризонта... Дженсън седеше пред компютъра си, втренчен в предизвикателството на уебсайта. Красивото му лице беше безчувствено. Въпреки това, слабият гняв, който резонираше от очите му, го караше да изглежда още повече като малко копие на Джей. Същото студено и неподвижно отношение. Същото безизразно лице. 'Татко тормози красиви момичета? Татко не е такъв човек!' Дженсън без усилие дешифрира низа от 2D пароли и изплю: "Детинско!" Не само възстанови нормалната мрежа на Гранд Ейша, но и успя да намери IP адреса на компютъра на хакера с известно усилие. Местоположението разкри, че е в микрорайона на Сплендид Таун в Северен град. След това вдигна телефона и се обади на баща си. "Плащай," каза той кратко. Джей забеляза, че сринатата мрежа на Гранд Ейша вече е възобновила обичайния си режим на работа. "Какво искаш?" Джей никога не беше стиснат, когато награждаваше сина си. "Мама," изрече Дженсън. Джей просто не можеше да разбере защо синът му отново е станал толкова обсебен от майка си напоследък. 'Всичко е за мама. Лего? Мама. Награда? Мама. Възможно ли е това малко момче да знае, че Роуз се е върнала?' Накрая той каза: "Ако искаш да видиш мама си, първо трябва да обещаеш нещо на татко. Трябва да се научиш как да се разбираш с хората и как да общуваш с тях. След няколко дни татко ще намери бавачка, която да се грижи за храната ти и да живее с теб. Ако можеш да се разбираш с нея, обещавам да ти позволя да видиш мама."