"Да те ухапя ли? Не бих доближил устата си до нещо толкова мръсно като теб." Джей повдигна хладнокръвно вежди. Той стана от черния кожен въртящ се стол и се приближи към Роуз стъпка по стъпка. Гледаше надменно надолу към Роуз от своите внушителни 185 см височина. "И така, Роуз. Как ще ми се отплатиш за това, което направи преди пет години?" попита Джей зловещо. Споменът на Роуз за онази нощ беше кристално ясен. Преди пет години, с малко повече смелост от алкохола, тя беше... Тя упои този мъж и след това... "А-аз вече ти се компенсирах!" Роуз трескаво се опита да се разбере с магната. На потъмнялото лице на Джей се появи проблясък на раздразнение. "Ами ако ти се отплатя десетократно и те накарам да спиш с мъж, хм?" Джей протегна ръка и хвана малката ѝ брадичка. Гневът му беше като дремлив лъв, готов да скочи във всеки момент. Роуз видя проблясъка на алено в очите му. Той изглеждаше като хищник и тя беше парализирана от страх. "Какво искаш?" Ръката на Джей се плъзна надолу към деколтето ѝ и той силно дръпна ленено-памучната ѝ рокля. Чу се разкъсване на плат. "Роуз, помниш ли как ме унижи последния път? Е, днес ще удвоя това, което ми направи." Злият му глас прошепна в ухото ѝ: "Кажи ми, какъв е твоят тип мъж? Ще се погрижа да те задоволя. Ако един не е достатъчен, мога да взема двама." Роуз почувства как всяко влакно от тялото ѝ е замразено от студената ярост на Джей, всяка негова дума беше подчертана от злорадството на отмъщението и се чувстваше като разрез с нож по кожата ѝ. "Искам да вкусиш какво е да правиш секс с някой, когото мразиш! Роуз, как посмя да ме направиш на глупак! Ще ти покажа какви са последствията от това да си играеш с мен!" Роуз беше хвърлена на дивана и тогава голямото и високо тяло на Джей се притисна към нея. Той я хвана за брадичката и я принуди да го погледне. Той взе плодов нож до себе си и го задържа заплашително близо до лицето ѝ. "Никога повече не искам да виждам лицето ти. Защото ми е лошо. Ще унищожа лицето ти, ще те хвърля в публичен дом и никога повече няма да видиш бял ден." Злобна усмивка се разнесе по лицето му. "Искам да вкусиш отчаянието, което аз почувствах." Острието проникна в кожата ѝ малко по малко и Роуз почувства остра болка по лицето си. Тя погледна Джей с тъжен поглед, но след това тъжно се усмихна. "Толкова много ме мразиш ли?" прошепна тя. Погледът на отвращение на Джей беше повече от достатъчен, за да отговори на въпроса. Роуз затвори очи в знак на капитулация. Каквото и да е! Ако това трябваше да е съдбата ѝ, тогава нека бъде така. Докато Роуз очакваше неизбежната си гибел, внезапно звънна телефон. Мелодията беше песента "Червен паяк", изпята от Анджелин Север. Гласът ѝ беше неземен и красив. И Роуз, и Джей подсъзнателно извадиха телефоните си едновременно. Джей я погледна подигравателно. "Това е моят телефон. Защо търсиш твоя?" Роуз беше зашеметена. "Защо Джей е задал "Червен паяк" на Анджелин като тон на звънене?" В предишния си живот тя беше пяла "Червен паяк" само на абитуриентския бал на университета си и беше записана само на платформата на университета. Дали той е изтеглил песента оттам? Джей извади телефона си, но екранът не беше включен. Джей зяпна Роуз с недоверие. "Какво, открадна ли и мелодията на мобилния ми телефон?" изсъска Джей, чието красиво лице излъчваше ярост. Роуз остана безмълвна за момент. В крайна сметка тази песен беше явно нейна. Ако някой е откраднал песента, това беше Джей. Телефонът звънеше настоятелно и Джей изръмжа нетърпеливо: "Отговори на телефона!" Роуз извади телефона си с треперещи ръце и видя, че "Малкият любим" се опитва да се свърже с нея. В този момент Роуз беше толкова нервна, че телефонът се изплъзна от ръцете ѝ на земята. Тя се паникьоса и се наведе да вдигне телефона, но Джей го сграбчи с една дълга ръка, преди тя да успее. "Малък любим?" Когато Джей прочете идентификатора на обаждащия се, той се усмихна подигравателно. Роуз беше толкова притеснена, че цялото ѝ тяло беше сковано като опъната тетива. Тя се страхуваше, че Джей ще отговори на телефона и ще открие съществуването на другия си син, Роби. Както се очакваше, Джей отговори на обаждането без колебание. Роуз действа бързо. Тя скочи като оръдие и се блъсна в Джей. Тя грабна телефона и припряно извика на Роби от другата страна на линията: "Помогни ми!" След това затвори телефона възможно най-бързо. Джей я отблъсна, потупа набръчканите си дрехи и се отпусна на дивана по снизходителен начин. "Молиш за помощ?" Тонът му беше лек, но тежък със сарказъм. "Очаквам с нетърпение да видя този твой малък любим. Може би той ще те спаси от мен с трите си глави и шест ръце!" Роуз тъжно примигна с дългите си мигли. Тя се чудеше дали нейното бебе Роби щеше да се разстрои в момента, след като чу вика ѝ за помощ. Щеше ли да избере да се обади в полицията? Ако знаеше, че мама е в опасност, щеше ли да може да се грижи за Зети? В крайна сметка това беше консенсусът между двамата! "Роуз, давам ти един ден твоят любим да те спаси", каза внезапно Джей. "Ако успеете да избягате от петима от най-големите ми хора, ще оставя въпроса да се подмине. Иначе..." Очите на Джей бяха пламнали с огньовете на чистилището. Роуз потръпна и гласът ѝ трепереше от страх. "Иначе какво?" "И двамата можете да отидете в ада заедно", изръмжа диво Джей. Джей вдигна плодовия нож от пода и отразяващата му повърхност хвърли лъч студена светлина върху лицето на Роуз. Вече имаше червена линия от съсирена кръв по лицето ѝ. Джей пристъпи целенасочено към нея с нож в ръка. Роуз закри лицето си и отчаяно извика. "Джей, ако ме убиеш, синът ни ще те мрази завинаги!" Плодовият нож, който Джей размахваше, падна на земята с тежко тракане. Изведнъж гласът на Дженсън отекваше многократно в главата му: "Искам мама! Искам мама!" Дженсън никога не е бил приказлив в ранните си години, но три от пет пъти, когато отваряше уста, беше, за да каже точно тези думи. Дори ги извикваше насън понякога. Когато спомените заляха главата на Джей, той раздразнено изхвърли ножа настрана, но гневът, който се надигаше в него, не беше отслабнал. "Как си квалифицирана да бъдеш негова майка?" изсъска той. "Какво си направила за него през последните пет години?" Роуз започна да се просълзява, тежкото обвинение на Джей разкъса сърцето ѝ. "Нито една майка на този свят никога не би изоставила детето си", простена тя. "Ако нямаше убедителна причина, щях да се върна да го видя преди много време!" Това не подобри настроението му. "Ти си просто алчен и страхлив глупак", изръмжа той. Роуз можеше да оспори този въпрос. Тя беше взела трагичното решение да изостави първото си дете, за да даде на другите две бебета шанс за светло бъдеще. Освен това знаеше, че първото ѝ бебе също ще бъде отгледано добре, ако бъде прието от семейство Арес. Въпреки това, това бяха оплаквания, които тя никога не можеше да каже на никого. "Да, аз съм глупак", изви Роуз, оставяйки настрана гордостта си и понасяйки унижение в името на оцеляването.