Докато говореше, вратата се отвори и привлекателна секретарка подаде глава. Секретарката почтително каза: "Господин Арес, има една красива дама, която ви търси." Звучеше доста развълнувана и клюкарска. Грейсън я смъмри: "Не знаеш ли, че в офиса на господин Арес е забранено жени да влизат произволно? Отпрати я." Джей се зачуди за момент дали не е проклетата жена, Роуз. Въпреки това, когато чу секретарката да описва жената като красива, той отхвърли тази мисъл. "Тази обикновена и безформена Роуз с нейния старомоден стил никога не би могла да бъде описана с тази дума." Секретарката затвори вратата и се върна на рецепцията. Тя каза скромно: "Съжалявам, госпожице. Господин Арес не приема гости в момента." Роуз повдигна кестенявите си къдрици и пое дълбоко въздух, за да потисне гнева си. След това изсумтя: "Вашият президент ме покани лично. Какво означава това, че сега ме отпраща? Вече направих каквото трябваше и се предадох. Защо се отнася с мен като с по-малко от човек?" Секретарката беше зашеметена. През всичките години, в които работеше в Гранд Азия, за първи път чуваше някой да обижда господин Арес толкова смело. Джей и Грейсън излязоха от офиса и се отправиха към асансьора. По пътя чуха повишения глас на Роуз и се обърнаха, за да видят какво се случва на бюрото на секретарката. Когато секретарката забеляза раздразнения и кръвожаден поглед в очите на господин Арес, тя бързо се престори, че подрежда бюрото си. Джей стоеше точно зад Роуз, докато тя безмилостно продължаваше да изброява грешките му. "Клиентът винаги е прав. Ако не бяха нашите пари, които му плащат, как щеше да управлява бизнеса си?" "О, Роуз..." изръмжа Джей името ѝ зад нея през стиснати зъби. Роуз почти падна на земята от внезапния глас. Тя се завъртя и видя Джей с ръце в джобовете, който я гледаше с убийствен поглед. Единственото, което Роуз можеше да направи, беше да му се усмихне овчедушно. 'Мамка му.' Беше пълна с негодувание и трябваше да го излее. Мисълта, че Джей не позволява на никоя жена да се доближи до него, я караше да се ядосва толкова много, че не можеше да не се надсмива на всичко в Джей пред милата му секретарка. За нейна изненада и ужас, господин Арес я хвана в крачка. Тя се чудеше дали нещастията се трупат върху нея, защото не се помоли на боговете, преди да излезе от къщата. "Господин Арес!" Роуз промени поведението си мигновено. Въпреки това, нервността ѝ я накара да докосне неконтролируемо чантата си. "Влез с мен." Джей се обърна и влезе в офиса. Роуз си спомни зверствата, които се случиха в офиса вчера, и се поколеба. "Господин Арес, какво ще кажете да си поговорим отвън? Наистина съм заета днес, може ли просто да ми кажете..." Джей спря и се обърна да я погледне с лош поглед. "Колко си заета?" Роуз бързо си взе думите назад. "Не, не, не. Искам да кажа, вие сте господин Арес. Вероятно имате милион неща за вършене днес. Не искам да ви отнемам твърде много от времето. Защо просто не кажете какво искате да ми кажете тук?" Джей се вгледа интензивно в часовника си. Накрая стисна зъби и попита: "Роуз, искаш ли да видиш Дженсън?" В миг Роуз полетя като вятър и се затича към Джей. Джей я погледна с презрение и влезе в офиса. Роуз не се поколеба този път и послушно последва Джей в стаята. Джей седна на черния си въртящ се стол и се втренчи в превзетата жена пред себе си. Честно казано, беше малко изненадан да открие, че прилича на истински човек, когато е облечена! Той продължи да хвърля договор пред Роуз. С властен тон каза: "Подпиши го." Роуз взе договора предпазливо и бързо прегледа съответните детайли в договора. Когато стигна до края, не можа да не протестира: "Това е типична клауза на капиталистически тиранин. Няма да го приема." Тя хвърли договора обратно на Джей. Това беше договор за медицинско освобождаване, който искаше от Гранд Азия да получи разрешение да използва майка ѝ като опитно зайче за нови технологии. Ако майка ѝ умре от това, Гранд Азия ще трябва да плати само мизерна компенсация. Освен това членовете на семейството не могат да обжалват срещу тях на каквото и да е основание. Ако подпишеше договора, тя основно щеше да продаде майка си на болницата Гранд Азия. Роуз не беше глупава. Тя се изсмя на Джей: "Виждам, че просто обичаш да ме заплашваш с майка ми. Господин Арес, знам, че искате отмъщение. Затова ми го дайте направо! Не го изкарвайте на умираща стара дама. Не се ли страхувате от възмездие?" Джей погледна Роуз и повдигна вежда. "Ти самата току-що каза, че съм капиталист. Има ли смисъл капиталистът да търпи загуба, когато се занимава с бизнес?" Роуз изправи врата си и каза: "Докато не подпиша договора, той няма да влезе в сила. Никога не бих правила бизнес с вас!" Роуз имаше упорит вид на лицето си. Следващите думи на Джей прозвучаха като смъртна присъда. "Мислиш ли, че не мога да си позволя да платя за медицинска небрежност, ако майка ти умре в Гранд Азия?" Хълц... Роуз се стресна. Животът на майка ѝ беше в ръцете на Джей в момента, в който беше преместена в болницата. Независимо дали подпише договора или не, съдбата на майка ѝ не можеше да бъде променена. Единственото нещо, което можеше да се промени, беше колко този капиталист е готов да компенсира. Той искаше да се освободи от обезщетение. Скъперническият, зъл магнат. Джей обърна договора на последната страница, която Роуз не беше прочела, и ѝ го върна. Той прошепна надменно: "Трябва да решиш дали да се съгласиш, след като прочетеш това." Роуз го взе подозрително, прочете съдържанието на страницата на договора и се оказа заседнала на абзаца. Според договора, Джей използва майка ѝ като заложник, за да я принуди да бъде бавачка на Дженсън. 'Хаха!' Роуз почти изсумтя в този момент. Считаше това за прекрасна възможност. Вероятно щеше да се съгласи, дори ако Джей не заплашваше майка ѝ. Толкова много ѝ липсваше първото ѝ бебе! Обаче... Роуз се притесни, когато погледна Джей. Защо този човек би ѝ дал такова прекрасно нещо без уловка? Джей погледна съмнителното лице на Роуз, несигурен дали тя ще се съгласи с плана му. "Наистина ли ще ме оставиш да видя сина ни?" попита Роуз скептично. "Роуз, внимавай какво говориш," каза Джей раздразнено. "Той е мой син, не твой." Той го изрече дума по дума. "Ще ти позволя да го видиш, но при едно условие..." "И това е?" "Без мое разрешение, никога не можеш да му кажеш, че си му майка."