Прекрасен град. Когато Роуз получи внезапно обаждане от болница "Гранд Азия", тя веднага се опасение, че болницата ще откаже да лекува сериозно болната ѝ майка. "Госпожице Роуз, с удоволствие ви уведомяваме, че заявлението за прием, което подадохте вчера в нашата болница, е прието. Поради особения характер на случая на майка ви, болницата направи изключение и ѝ позволи да бъде хоспитализирана в "Гранд Азия". Вече сме преместили пациентката предварително в болницата. Моля, платете таксата за хоспитализация от триста хиляди юана в рамките на двадесет и четири часа." Роуз беше онемяла. Когато отиде в "Гранд Азия" да подаде молбата за прием на майка си вчера, тя беше отхвърлена от персонала по различни неразбираеми причини. Въпреки това, "Гранд Азия" чудодейно премести майка ѝ в тяхната болница още същия ден, без да я уведоми. Можеше да има само едно обяснение - Джей се беше намесил. Роуз веднага избухна гневно към обаждащия се: "Кой ви даде разрешение да преместите майка ми в болницата без разрешение? По-добре върнете майка ми обратно откъдето сте я взели. В противен случай ще ви съдя." Изведнъж от другия край на разговора се разнесе студен глас: "О, Роуз..." Познатият глас, изпълнен с превъзходство, незабавно накара всички косъмчета по тялото на Роуз да настръхнат. Въпреки това тя събра смелост да отговори. "Дж... Дж... Господин Арес..." Джей се намръщи и каза хладно: "Дядо? Не съм толкова по-възрастен от теб." Роуз беше изненадана и се задави силно. Тя просто се опитваше да му се хареса. "Очевидно не това имах предвид!" Вярно беше, че той не беше много по-възрастен от нея. "Защо, някой ми каза, че ще ме съдиш?" Надменният глас на Джей имаше нотка на безразличие, което го правеше още по-очарователен. "Какъв чудесен момент. Исках да се изправя срещу теб за случилото се преди пет години, преди да отидем в съда." Инцидентът отпреди пет години? Инцидентът, в който тя го изнасили в края на брака им? "Ако нещата се раздухат, каква полза ще има от това за него?", помисли си Роуз. "Не ме е страх!" "Ще се радвам да се видим в съда, господин Арес", изхлипа тя. "Ще трябва да ви благодаря, че името ми ще се появи във всякакви заглавия, когато му дойде времето!" На Роуз ѝ коства много смелост да отвърне с тези думи. След като се стегна и му го каза в очите, тя чу каменистия глас на Джей да казва: "Колко безсрамно." Роуз отговори саркастично: "Ами да използваш майка ми като лост? Това не е ли също безсрамно?" "Роуз, изглежда, че започвам да опознавам истинската теб по-добре сега. Каква остра съобразителност имаш. Не се ли страхуваш, че думите ти могат да навредят още повече на майка ти?" Джей винаги е бил естествен ловец. Когато имаше плячката си в ръцете си, той се уверяваше, че ще проучи слабите ѝ места, докато тя не падне на колене. Само за частица от секундата Роуз се промени от галантната и духовита Роуз в старата потисната Роуз. "Хм! Проклет да си, Джей! Знаех си, че ще ме заплашиш с нея, мръснико!", помисли си Роуз, но устата ѝ се отвори, за да измоли милост. "Моя грешка, господин Арес." "Молиш за прошка сега?" Тънките устни на Джей се извиха нагоре. "Ти наистина си нещо!" Роуз се престори, че не е засегната, и се усмихна. "Стига да пуснеш майка ми, ще те слушам дословно. Ще направя каквото кажеш." Устните на Джей се извиха в свирепа усмивка. Той се чудеше защо никога преди не беше осъзнал каква добра актриса е тя. "Роуз, ще те чакам в болница "Гранд Азия", за да обсъдим лечението на майка ти. Ако не те видя до 30 минути, майка ти може да бъде лекувана от стажант. Съжалявам за това." С тези думи той затвори. Роуз плачеше мълчаливо, докато гледаше телефона. Тя току-що беше избягала от злодейското леговище на Джей вчера, но след това трябваше да влезе отново в ноктите му по собствена воля. "Ако не отида, дали майка ще бъде в опасност? "Майка има уремия в късен стадий. Специалистите вече трудно я лекуват. Ако бъде предадена на стажантите, тя ще умре за минути?" "Уф!", въздъхна тежко Роуз. "Уф..." След n-тия дъх... Зети и Роби обсъждаха шепнешком в ъгъла. Зети попита Роби: "Защо мама въздъхва?" Роби си прокашля гърлото и каза мъдро: "Може би преминава през менопауза. Няколко майки на мои съученици се държаха така, когато преминаваха през менопауза. Те въздъхват цял ден. От момента, в който се събудят, или ще ругаят съпрузите си, или синовете си. Освен това, те просто въздъхват. Тъй като нашата мама няма съпруг, когото да ругае, а ние сме толкова добри деца, единственото, което ѝ остава да прави, е да въздъхва." Зети се почувства зле за майка си. Тя остави играчката-модел в ръката си и се приближи до майка си и нежно хвана главата ѝ. Тя каза сладко: "Мамо, ще ти намеря съпруг, за да можеш да го ругаеш, когато си в лошо настроение." Роуз остана без думи. "Каква логика е това?" "Мама не е в лошо настроение. Мама просто трябва да отиде в болницата, за да се бори с някои чудовища с баба ви. Вие двамата бъдете добри и останете вкъщи..." Роуз стисна бебешкото лице на Зети. Когато Роби чу споменаването на болницата, той събори дървените играчки-кубчета и късите му крачета бързо се затичаха в къщата, за да вземе оръжие. "Мамо, ако този лош човек от вчера те тормози отново, трябва да му напръскаш очите с това." Роби държеше в ръката си козметична бутилка с дюза, която очевидно не беше продукт за грижа за кожата. "Какво е това?" "Подобрен спрей с лют червен пипер", каза загадъчно Роби. "Ако използваш това, няма да се притеснявам, че ще се сблъскаш с този лош човек отново!" Роуз постави спрея с лют червен пипер в чантата си. Тъй като Джей вече знаеше, че е фалшифицирала собствената си смърт, тя не се притесняваше да се маскира. Тя се облече както обикновено, когато излезе от къщата, носейки любимата си бяла риза и зелена прилепнала пола, вълнообразна кестенява коса, разлята по раменете ѝ. Тя си направи лек грим и обу високи токчета. Веднага щом Роуз направи крачка извън вратата, Роби и Зети се облегнаха на прозореца и наблюдаваха как майка им си тръгва. "Защо мама се облече толкова хубаво днес?" Имаше съмнение в тъмните, лъскави зеници на Роби. Зети изпръхтя невинно: "Това е нещо извън твоята експертиза. Мама сигурно планира да използва красотата си като оръжие!" Роби завъртя очи. "Стига това да не ѝ се върне обратно", промърмори той. Зети беше развълнувана: "Скоро ще имаме ли татко?" Роби замълча с отворена уста. Болница "Гранд Азия". Джей седеше в кабинета на президента и гледаше часовника си. Бяха минали повече от половин час. Всъщност бяха минали четиридесет минути... Дали тази проклета жена не се е изплашила? Дали обещанието ѝ по телефона не беше просто празни думи? Високото му, слабо тяло се изправи. "Грейсън, вземи колата ми", излая той. Грейсън беше зашеметен. "Господин Арес, не чакаме ли Роуз?" "Наистина ли мислиш, че има смелостта?", изплю Джей с недоверие.