Болница "Гранд Азия". Джей отиде в стаята за наблюдение. Веднага щом влезе, млад мъж го поздрави и му даде доклада си. – Господарю Арес, данните на пациентката влязоха в системата ни преди двадесет минути. Направихме каквото наредихте и настроихме електронен проследяващ апарат, за да проследим човека, който е подал информацията ѝ. Но тази жена изглежда много по-различно от снимката, която ни дадохте… Очите на Джей бяха впити в монитора. Младият мъж премести мишката и на екрана се появи жена, облечена в пънк стил. Джей се намръщи и внимателно огледа жената с дредове, устни, намазани с червило и очна линия тип "котешко око", опитвайки се да потисне дискомфорта, който чувстваше. – Увеличете! – излая Джей. Лицето на Роуз беше увеличено на монитора и изображението с висока разделителна способност предлагаше ясна гледка към лицето ѝ. Тя все още изглеждаше същата… Джей присви очи. Как Роуз се измъкна от непроницаемата му мрежа тогава? Не можеше да разбере как е успяла да остане скрита, когато целият свят я търсеше, но последният ѝ ход да инсценира смъртта си беше, трябва да признае, много умен. Когато Джей си помисли как е бил надхитрен от обикновена жена като Роуз, почувства огромен удар върху самочувствието си. – Грейсън, хвани я и я вържи. – Тънките устни на Джей злобно се усмихнаха. – Да, господарю – отговори Грейсън, преди да напусне стаята. … Роуз седеше на пейката в коридора, тревожно чакайки анализа на лекаря. Беше напълно объркана от многото необясними извинения на лекаря за приемането на майка ѝ. Първо, имаше проблеми с показателите на майка ѝ. След това изведнъж имаше твърде много пациенти в "Гранд Азия" и нямаше свободни легла, така че трябваше да чака отвън. За да получи навременно и ефективно лечение за майка си, Роуз не можеше да направи нищо друго, освен да чака търпеливо резултатите. Изведнъж няколко мъже с тъмни очила и черни униформи се приближиха към нея. Роуз веднага почувства, че нещо не е наред и се готвеше да си тръгне, когато други мъже, облечени по същия начин, се появиха в другия край на коридора. – Госпожице, бихте ли дошли с нас? – Грейсън свали слънчевите си очила и предложи учтива усмивка. Роуз най-накрая осъзна, че се е вкарала право в капан, като доброволно е отишла в "Гранд Азия". – Кои сте вие? И защо трябва да тръгна с вас? – Роуз говореше с принудено спокойствие. Грейсън отговори доста твърдо: – Госпожице, не ни карайте да използваме сила. Нашите мъже са склонни да бъдат малко груби, една малка злополука и може да счупим някой от крайниците ви случайно. Това не беше нищо друго освен явна заплаха. Роуз беше добре наясно, че бодигардовете на Джей са толкова безмилостни, колкото и господарят им. Като такава, тя избра да се предаде, вместо да се съпротивлява и последва Грейсън по коридора. Когато стигнаха пред салона, Роуз не искаше да влезе. Грейсън отвори вратата и я бутна в стаята. Роуз се спъна няколко крачки напред, преди да спре точно пред Джей Арес. Джей седеше на черен люлеещ се стол, който безпроблемно се сливаше с черния му костюм. Сцената просто излъчваше отвратителна суета и арогантност. Когато Роуз влезе, очите на Джей веднага се впиха в лицето ѝ. – Измий си лицето с тази мивка там – заповяда ѝ остро Джей. Непоносимата надутост на Джей предизвика дремящата ярост в Роуз. – Господине, естествено е една жена да иска да изглежда по най-добрия начин, знаете ли. Вие сте неразумен и невъзпитан. – Тя избра да се преструва на глупава. Джей се наведе напред и каза строго: – Извинявайте, може би просто не мога да ви видя като красива. – Ех… – Има красота във всички видове цветя. Същото е и за хората. Не мога да помогна, ако сте тесногръд. – Каза Роуз, отстоявайки позицията си. – Добре. Ако не си измиеш лицето, ще накарам хората си да го направят вместо теб. – Гласът на Джей беше гладък и копринен, но предизвика тръпки по гръбнака на Роуз. – Няма да е необходимо! – Роуз скочи рязко. – Сама ще го направя. Тя отиде към мивката, разви кранчето и плисна студена вода върху лицето си. Разтърка лицето си и се върна при Джей. – Готово. Джей огледа непромененото нарисувано лице и се намръщи. Инстинктивно посегна да докосне многоцветния грим по лицето ѝ. – Това водоустойчив грим ли е? Дори след като докосна крещящия грим, пръстите му останаха чисти. – Давам ти три минути. Веднага. Изчисти си лицето. Иначе ще накарам някой от хората си да ти обели кожата от лицето. – Гласът му беше толкова леден, че Роуз си помисли, че е вътре в леден ковчег. Роуз остана непоколебимо седнала на дивана срещу него. – Не мога да го измия – каза упорито тя. – Влезте! По негова заповед вратата се отвори отвън и група едри мъже влязоха в стаята и се подредиха в два реда около Роуз. Роуз беше изумена. Тя заекна: – Не… Искам да кажа… Това е просто премахване на грим… Наистина ли е необходимо? Джей хвърли на мъжете многозначителен поглед, а след това няколко високи мъже агресивно хванаха Роуз. Един от тях стегна ръка около врата на Роуз и тя бързо започна да изпитва затруднения с дишането. Друг мъж взе бутилка препарат за премахване на грим и я напръска безразсъдно по лицето на Роуз. Част от него се просмука в очите ѝ и веднага я изгори. След това друг човек извади четка за зъби и грубо изтърка лицето на Роуз. Накрая последният човек взе бутилка минерална вода и я изля върху лицето на Роуз. – Всички сме цивилизовани хора. Защо се държим като примитивни маймуни? – извика ядосано Роуз. С грубата и насилствена помощ на мъжете истинското лице на Роуз бавно се появи. Тъй като лицето на Роуз започна да изглежда все по-познато, изражението на Джей ставаше все по-грозно. – Роуз Лойл! След като изпълниха дълга си, мъжете най-накрая освободиха Роуз и бързо напуснаха стаята по подреден начин. В този момент Роуз приличаше на удавен плъх с мокрото си лице и подгизнали дрехи. Най-малкото, тя се срамуваше до смърт. – И какво, ако съм Роуз? Хапи ме! – Роуз ядосано размаха юмруци към Джей и изглеждаше напълно разярена. Ако Джей не изпитваше състрадание към Роуз преди пет години, той със сигурност нямаше какво да ѝ спести сега. Очевидното раздразнение на Роуз само накара злата му усмивка да стане по-голяма. Тази жена беше послушна и добре възпитана марионетка, безвкусна и безлична. Кой би предположил, че ще се окаже коварно гърне с черно мастило от калмар!