Роуз тъкмо започваше да спира такси край пътя, когато Джей се приближи до нея с омайната млада жена до себе си. – Отстъпете. Гласът му беше дълбок и мек като на виолончело, способен да разтопи всяка жена. Въпреки това, в него се долавяше и следа от превъзходство, присъщо на богатите. Роуз внезапно осъзна, че тя и децата ѝ наистина им пречат – стояха точно пред Rolls-Royce със статуетка "Духът на екстаза" на предния капак. Роуз повлече куфара си с една ръка, а децата си с другата. Като видя Джей, тя се паникьоса и се забави да отстъпи. Пищната жена каза с язвителен глас: – Сигурно си в голяма каша, щом трябва да се увиваш така. Добре, носи си слънчевите очила, ако искаш, но защо караш децата си да ги носят, докато вървят? Не е ли опасно за здравето им, не се ли притесняваш, че може да се спънат или нещо такова? На Роуз ѝ стана лошо. "Нямаше да се обличам така, ако не трябваше да избягвам зарази като теб." Думите на жената разстроиха Зети – в нейните очи мама винаги беше права. Всеки, който говореше лошо за мама, щеше да си навлече гнева на Зети, която бързо се превръщаше от ангелче в малък дявол. В този момент Зети се блъсна в жената. Сблъсъкът свали слънчевите ѝ очила на земята. Жената набързо отстъпи назад, а малкото тяло на Зети се блъсна в Джей. Зети започна да налага Джей с малките си юмручета, пищейки с очарователния си, но злобен глас: – Мама просто се притеснява да не ни отвлекат трафиканти на хора като теб. Затова ни накара да носим слънчеви очила, за да се предпазим. Няма да позволя на лоши хора като теб да говорят лошо за мама, тя е най-добрата мама на света. Джей насочи студения си поглед към Роуз. – Ти ли ѝ каза, че съм трафикант на хора? Изправена пред обвинителния въпрос на Джей, мозъкът на Роуз моментално остана без кислород. Разбира се, отговорът беше да. Във всеки случай, тя смяташе, че е по-страшен от всеки трафикант на хора. Ако Джей разбереше, че Зети е негова дъщеря, вероятно щеше да вдигне голям скандал на момента, настоявайки за попечителство над детето. Роуз не смееше да проговори, защото се страхуваше, че Джей ще разпознае гласа ѝ. Мълчанието ѝ само потвърди предположението му. Изражението на Джей помръкна. Тази жена току-що го беше нарекла трафикант на хора? – Така ли възпитаваш децата си? – изплю той. Главата на Роуз се скри във врата ѝ като на пъдпъдък, но тя не можеше да събере сили да се изправи срещу Джей, тъй като умът ѝ беше напълно дезориентиран. Зети приличаше на майка си, така че Джей можеше и да не направи връзката. Робърт обаче беше на практика мини версия на Джей. Робърт не трябваше да показва лицето си на Джей на всяка цена. Роуз обви ръце около Робърт и го стисна силно; притесняваше се, че ще изгуби контрол като Зети. Джей отблъсна Зети и потупа мястото, където Зети го беше докоснала, изглеждайки отвратен. След това отвори задната врата за дамата и двамата се качиха в колата и отпрашиха без дума повече. Робърт, все още обвит в ръцете на Роуз, погледна номера на регистрационния номер на Rolls-Royce и си го отбеляза наум. Този мъж приличаше точно на него. – Мамо, защо нищо не каза преди малко? – Зети беше толкова огорчена, че очите ѝ се пълнеха със сълзи. Всеки път, когато я тормозеха в миналото, мама се втурваше да даде урок на тези хулигани. – Мамо, днес си като парцал. – Бебето ѝ Робърт свали слънчевите си очила и завъртя очи на майка си, която все още не беше казала нищо. Роуз остана безмълвна. Дали двете ѝ деца току-що се бяха отрекли от нея? Джей беше нейният враг във всеки смисъл на думата. Веднага щом се появи, децата ѝ престанаха да я уважават. Изглежда, че напастта беше неизбежна. Разтревожена, Роуз спря такси и триото се отправи към квартал "Сплендид Таун" в Третия околовръстен път на Северен град, където в момента живееше майка ѝ. … В луксозния Rolls-Royce. Жозефин Арес скръсти ръце, докато надничаше през прозореца, за да наблюдава любопитното семейство със слънчеви очила, докато се качиха в таксито си и си тръгнаха. Тя не придаваше голямо значение на предишната конфронтация. Въпреки това, когато видя малкото момиченце, в съзнанието ѝ проблясна познато лице. – Джей, не мислиш ли, че това малко момиченце изглежда познато? Очите ѝ приличат точно на… точно като на снаха ми! По-големият ѝ брат Джей държеше волана и отговори небрежно: – Снаха? Каква снаха? – Джей, ти беше женен веднъж, помниш ли? – напомни му Жозефин. Образът на Роуз проблесна в главата на Джей и той мислено сравни лицето на малкото момиченце с това на Роуз. Скърцане! Rolls-Royce спря рязко. Роуз? Тази жена, човекът, който го караше да скърца със зъби само при мисълта за нея? – Ау! – Жозефин се наклони напред от инерцията и челото ѝ се удари в облегалката на седалката. – Джей, как можа да нараниш скъпата си сестра така? Ами ако се бях наранила? Ще се грижиш ли за мен до края на живота ми? Rolls-Royce спря край пътя. Джей изскочи от колата и погледна към летището. Жозефин свали прозореца и каза слабо: – Не се занимавай. Видях ги да се качват в такси преди малко. Ние се движим на юг, а те на север. Няма да можеш да ги настигнеш, дори и да се обърнеш. Джей бавно се върна на шофьорското място и затвори вратата. Жозефин заговори развълнувано: – Джей, наистина ли тази жена беше Роуз? Джей премести огледалото за обратно виждане, така че да гледа директно Жозефин. От огледалото Жозефин можеше ясно да види ледения вид на лицето на брат си. Жозефин не можа да се сдържи да не се засмее. – Да, само Роуз може да те докара до това състояние. О, да, дори те нарече трафикант на хора. Джей се замисли и осъзна, че това наистина е нещо, което човек като Роуз би направил. В края на краищата, рационалното мислене на мъжете и емоционалното мислене на жените са по същество две различни неща. Джей се намръщи и се зачуди колко вероятно е Роуз да се появи в тази част на града. – Не може да е тя, тя е мъртва от пет години. – Въпреки че това му беше казано, той не можеше да намери обяснение за намека за безпокойство, който чувстваше. – Джей, не смяташ ли, че начинът, по който умря Роуз, беше много подозрителен? – каза Жозефин. – Никой от нас не видя снимка на нея всъщност мъртва. Мемориалният портрет не е достатъчен, за да докаже, че е починала. Помисли си. Технологията за обработка на снимки се подобрява всеки ден. – Вече изпратих хора да я търсят. Ако не е мъртва, защо никой не може да я намери? – Джей натисна газта, форсира двигателя и отпраши. Жозефин повдигна вежди и се замисли дълго време. – Системата за проследяване на семейство Арес е доста впечатляваща, но може би тя е намерила начин да се измъкне от мрежата. Джей каза студено: – Надценяваш тази копелдачка от провинцията. Жозефин сви рамене. – Въпреки че Роуз е от провинцията, трябва да признаеш, че начинът, по който успя да те изиграе, беше доста впечатляващ. Джей стискаше волана толкова силно, че кокалчетата му побеляваха.