Откъсвам поглед от мониторите, когато чувам кикотене. Джордан е притиснал Момичето-Зайче към рафта на пътеката и ѝ шепне знае ли Майката Луна какво в ухото. Лицето ѝ е ярко червено. Поклащам глава и се връщам към петте монитора пред мен. Поглеждам надолу към завършения компонент в ръката си и се усмихвам. Най-малкото, Джордан и аз не сме нещастни в този хубав следобед. -Готово е.- -Не го качвай бе