-Още ли си разстроен?- питам го аз. Той трепва рязко и отстъпва от мен инстинктивно. -Джонас- майка му вижда реакцията му и се изправя притеснено. -Изплаши ме- изръмжава той. -Можех да те нараня. -Съжалявам- отстъпвам назад, гледайки как очите му стават черни като катран. Той се обръща и се изправя. Слага ръце на главата си, сякаш се опитва да си събере ума. -Ще се опитам да не го правя повече. -К