Пери "Изведнъж се чувствам много неподходящо облечена," прошепвам. "Така е," той се засмя и ме придърпа по-близо. Докато той няма нищо против, и аз нямам. "Мой кралю," двама мъже се обръщат към него, когато се приближаваме. Електризиращите им очи се спират на мен и съм принудена да върна вълчицата си обратно. Кожата ми настръхва, докато тя ме тласка да се опитам да неутрализирам заплахата пред мен. Ръмжене си проправя път нагоре по гърлото ми и нямам друг избор, освен да прегърна малката си глупава вълчица. "Какво, по дяволите, зяпате?" едва не изплювам към двамата. И двамата се усмихват и поглеждат към краля. "Простете, моя кралице. Тя се запознава с града и може да бъде малко враждебна, когато е гладна," усмихва се кралят. Очите им се променят. Заплахата им избледнява, когато той се усмихва за тях, не. Не за тях. Очите му са върху мен. Той има опит в правенето на добро шоу. Движенията и усмивките му са гладки и почти истински. Мога да работя с това. "Извинявам се за моята грубост, моя господарке," казват двамата едновременно и се покланят. Завъртам очи и го отминавам. Кралят се прокашля. "Няма щети," казвам колкото се може по-учтиво. Той издава задавен смях. "Пери, това са действащите алфа скаути, които разузнават околностите на новия ти офис," информира ме той. "Джонатан и Кристофър. Те отговарят за твоята безопасност." "О," кимам. "Тогава предполагам, че и аз трябва да се извиня. Не съм свикнала да съм около истинска сила като тази. Тя държи вълчицата ми нащрек. Казвам се Пернишас Фър-ъ. Принц." "Пернишас?" пита Кристофър и се кълна, че има разпознаване в погледа му. "Ти си бившата половинка на Дарън. Съжалявам за загубата ти." "Какво, по дяволите?" Поглеждам към краля. "Простете, мой кралю. Дарън Фъри е син на Елайза Роман. Тя беше свързана с вълк. Вярвам, че името му е-" той въздъхва, почесвайки се по тила. "Джейкъб," предлагам аз. "Да," кима той. "Ти си била свързана с Ликан?" пита ме кралят. "Не си спомням. Не знаех, че майката на Дарън е Ликан," свивам рамене. Джейк можеше да ме предупреди, по дяволите. Сега вижте ме. Изглеждам като пълен идиот. "Той не се превръщаше като такъв." "Често срещано при полукръвни," кима Джонатан. "Добре дошла в Клифтън Уей, моя господарке. Надяваме се да се насладите на престоя си." Трябва да си прехапя езика, за да не се засмея заради начина, по който го казва, защото очевидно има скрит смисъл зад това. Кралят го признава и му изръмжава. Двамата правят крачка назад. "Беше ми приятно да се запознаем," махам им, докато кралят ме отдалечава. "Просто си пълна с малки досадни изненади," изръмжава той, докато се приближаваме до храната. "Яж." "По дяволите, да," промърморвам си. "Гладна съм." Взимам грозде от една от тавите и го подхвърлям във въздуха. Отварям си устата, за да го хвана, но той ме изпреварва. Изръмжавам му и взимам друго, този път го слагам в устата си и го дъвча, докато го гледам обратно. "Ти си жизнена," усмихва се той. "Ами, получих готина нова работа, където не трябва да се занимавам с шибан задник като Калвин. Живея в огромен замък, който е издълбан в склона на планина преди деветстотин двадесет и шест години. Има много храна и мога да спя след това," взимам топла питка от друга тава. Мирише на разтопено масло и пармезан. Разкъсвам я на две и отхапвам. "Това е толкова шибано хубаво," казвам и му предлагам другото парче. "Опитай." "Добре," казва той и се навежда, за да вземе от мен с устата си. "Какво, по дяволите?" Смея се и се оглеждам, надявайки се, че никой не гледа, но всички гледат. Лекият разговор спира, докато се взират в двамата ни. "Какво, по дяволите?" "Това е традиционно нещо за нас," обяснява той. "Не храниш никого, освен половинката си." "О, затова си толкова странен относно храната," мислех, че е фетиш. "Това е сериозен въпрос, Пери. Никой друг," предупреждава той. "Разбрано," кимам. "Моя господарке," приближава ни жена и ми предлага златна чиния. Взимам я от нея. Това момиче трябва да е поне метър и деветдесет и три. "Пери, това е Андромеда. Малката ми сестра," представя я той небрежно. "Ъм," оглеждам се и намирам салфетка, за да избърша ръцете си и глупавото си лице. "По дяволите, ти си принцеса," предлагам ѝ ръката си. Тя се усмихва и я взима. "Уау, напълно виждам приликата." "Имаш жизнена този път, братко," поглежда го тя. Имат същите хубави лавандулови очи. Същото зловещо сияние в кожата им. Косата ѝ също е тъмно сива, но нейната е почти въглен в това осветление. Седи на рамото ѝ в перфектни вълни. Облечена е в небесносиня сатенена рокля, която се плъзга безупречно надолу по красивото ѝ тяло. Има това, което мисля, че може да е племенна татуировка или маркировки за ранг на дясната ѝ ръка. Те са в същия нюанс като косата ѝ. "Ти си прекрасна. Почти боли да те гледам," изтърсвам и тя се усмихва. "Ти самата си доста красива," казва тя. Гласът ѝ е дълбок, но в същото време безумно женствен и правилен. "Аз съм Пери, между другото." "Пери. Това е сладко," усмихва се тя и след това поглежда краля. "Майка иска да говори с теб. Защо не се качиш в кабинета си и аз ще наглеждам нашия-" тя спира, поглеждайки надолу към мен. "Малък вълк." "Ако нещо ѝ се случи," изръмжава той. "Аз ще се грижа за нея," тя завърта очи към него. Той обръща вниманието си към мен. Игривата му осанка е отдавна изчезнала и започвам да се притеснявам за прекрасната амазонска жена зад него. "Яж. Опитай се да не започваш нищо. Остани с Ани." "Да, мой кралю," покланям се. Тя се смее. "Не е нужно да ме наричаш така." "Не си се представил официално като нещо друго," напомням му. Очите му се присвиват, докато се навежда с ниско заплашително ръмжене, което бучи в гърдите му. Сърцето ми започва да бие лудо и се опитвам да направя крачка назад, но той ме хваща за раменете. "Добре, обръщай се към мен като към твоя крал," устните му се докосват леко до моите, преди да се отдръпне и да избяга. "По дяволите, мислех, че ще умра," изтърсвам, поставяйки ръка на гърдите си. Поглеждам към горещата му сестра, когато тя се смее. "Нямаш представа в какво си се забъркала, малък вълк," казва тя. "Не грешиш," взимам чинията и започвам да грабвам неща. Решавам, че няма значение какво ям, стига да е храна. "Чух, че си била свързана с Роман." "Не знаех и беше отдавна," натъпквам в устата си това, което мисля, че е тънко парче пиле. "Вероятно е било за тяхна безопасност," казва тя. "Обяснява защо си толкова висока за вълк. Защо агресията ти е толкова лоша, колкото на алфа." "Няма начин. Наистина?" "Мхм," кима тя. "Ухапването на Ликан променя анатомията на половинката. Не всеки може да оцелее след ухапване на Ликан. Дори и самите Ликани. Затова има много малко жени." Това е невероятно тъжно. Защо, по дяволите, Джейкъб не ми каза, когато отидох да го видя по-рано? "Съжалявам," установявам, че съчувствам. "Свързана ли си?" "Не," поклаща глава тя. "Не съм достатъчно голяма." "Чакай, на колко години си?" "Петнадесет." "На петнадесет си?" почти изкрещявам. Тя се смее. "Да," кима тя. "Ще стана на шестнадесет след няколко дни. Затова сме тук. Майка ми се надява, че половинката ми е тук." "Развълнувана ли си?" питам. "По дяволите, не," поклаща глава тя. "Ти беше ли?" "Честно казано, най-много ме беше страх да се превъплътя. Дарън ме напътстваше през това. Отначало не знаех защо се карахме много. След това, когато свърши, не можех да си помисля за някой по-добър." Никога не съм казвала това на никого преди. Искам да кажа, че предполагам, че промяната ми говори сама за себе си, но да го кажа на глас по някакъв начин се чувства като тежест от раменете ми. "Дори и не кралят на Ликан?" усмихва се тя. "Той е малко задник. Изглежда малко изгубен," признавам. "Много," въздъхва тя. "Какъв беше твоят партньор?" "Задник," и двете се смеем. "Но беше най-умният човек, когото познавах. Той ме тласкаше да бъда най-добрата версия на себе си. Аз съм малко състезателна и мисля, че това му харесваше в мен. И двамата бяхме бета, така че имаше много за какво да се състезаваме и тогава разбрахме, че сме създадени един за друг." Загубих апетита си. "Съжалявам," казва тя тихо. "Не исках да те натъжа." "Добре съм. Това е нещо, което никога не си отива. Никога не ми се е налагало да говоря за него преди. Глутницата просто помете смъртта му под килима и се държаха така, сякаш никога не е съществувал." "Сигурно е било трудно," потупва ме по главата по същия начин, както кралят. Смея се и се насилвам да си довърша храната. Сервитьор идва с поднос и на него има шампанско. Тялото ми го иска. Жадува го, но аз отказвам така или иначе. "Малко е грубо да кажеш не," прошепва Андромеда. "Тук са заради теб." "О," казвам и взимам чашата, когато сервитьорът ми я предлага. Взирам се в златната пенлива напитка. Когато поглеждам нагоре, виждам, че тя ме гледа с очакване. Отпивам глътка и вълчицата ми веднага се утешава в нея. Насилвам се да не изпия всичко наведнъж. "Хубаво ли е?" пита тя. "Горчиво е," поклащам глава. "Е, е, е," ахва Андромеда и прави крачка назад, докато мъж, едно към едно копие на краля, излиза от замъка и влиза в двора. "Какво е това? Малък вълк в Клифтън Уей? Сигурно си новото гадже на брат ми," смее се той. "Позволете ми да се представя, моя господарке," пъхва ръка над корема си и се покланя. "Казвам се Джеймс Принц. Вторият наследник на трона. Може би вече сте чували за мен."