Тя се изправя и аз поглеждам през вратите на балкона, за да видя как светлините на селото се включват зад двора. Мисля, че ще си тръгне, но тя идва при мен, обвива ръце около раменете ми и опира глава на моята, докато плаче. Оставаме така известно време, преди да се отдръпне и да се извини. Не съм сигурен дали ми е жал за нея. Напомня ми за Ели. Винаги изглеждаше толкова владееща се, но винаги зна