Джон Бакстър седеше пред класната стая, с лакти на бюрото, подпрял брадичката си в ръцете, като с малките си пръсти дърпаше кожата под очите си. От време на време поглеждаше върховете на главите на учениците си, докато те усърдно драскаха по тестовите си работи. Тридесет и две годишният гимназиален учител въздъхна, знаейки, че ще бъде разочарован, когато оцени есетата им, и се чудеше дали животът
![Сурови копнежи [Пожелай ме дълбоко]](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fcos.ficspire.com%2F2025%2F08%2F26%2Fa20d6f29b5b145c09a1efde0a4d049a9.jpg&w=384&q=75)















