Джон Бакстър седеше пред класната стая, с лакти на бюрото, подпрял брадичката си в ръцете, като с малките си пръсти дърпаше кожата под очите си. От време на време поглеждаше върховете на главите на учениците си, докато те усърдно драскаха по тестовите си работи. Тридесет и две годишният гимназиален учител въздъхна, знаейки, че ще бъде разочарован, когато оцени есетата им, и се чудеше дали животът