Ръце се промъкваха през кожата ми, движеха се изпод дрехите, докато не се сграбчиха върху гърдите ми. Събудих се без дъх. Усещането беше толкова конкретно, сякаш беше реално. „Хей.“ Чух мъжки глас в главата си. Огледах се, но нямаше никой. Стаята беше тъмна и само градските светлини през прозореца слабо осветяваха пространството около мен. В началото ме стресна. „Всичко е наред, не се страхувай“,