Неспособна да го открия, аз се свлякох на един стол, заравяйки лицето си в ръцете, докато изтривах сълзите си. Бях избягала, защото това беше, което той беше направил; това беше единственият начин, по който знаехме как да си отвръщаме един на друг.
Променяйки положението си, за да постигна поне малко комфорт, неволно се ударих в нещо меко. Стресната, отворих очи и пред мен се разкри гледка.
На под
![Сурови копнежи [Пожелай ме дълбоко]](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fcos.ficspire.com%2F2025%2F08%2F26%2Fa20d6f29b5b145c09a1efde0a4d049a9.jpg&w=384&q=75)















