"Благодаря," промърмори той тихо, вземайки чашата скоч от Шон. Прекараха часове, които им се сториха безкрайни, отпивайки и не казвайки нито дума. Въпреки че Иван копнееше да чуе гласа на Шон, нарастващото му безумие произтичаше от отчаяното му желание Шон да каже каквото и да било, каквото и да е. Дори и Шон да нямаше какво да добави, Иван се надяваше, че ще се включи в разговор за партито или на