"Роза, забрави си чантата." Алън се приближи до нея и ѝ я подаде. Срамът пречеше на Роза да го погледне в очите. Тя се беше държала отвратително, а той все още беше мил и любезен. "Виж, знам, че това е странно за теб. И съжалявам за това, което казах за Аксел. Но мислиш ли, че мога да се кача да се изчистя?" Тя погледна изцапаните му панталони и кимна. Това беше най-малкото, което можеше да направ