Сякаш за да докаже нещо, Аксел повдигна ръката ѝ и притисна топлите си устни към гърба ѝ. Жестът изпрати вълна от топлина надолу към корема на Роза и превърна краката ѝ в желе. В очите му имаше обещание. Обещание за това, което щеше да се случи, когато тази среща свърши. Той беше започнал нещо тази вечер и кой знае къде щеше да свърши. "Ще ме придружиш ли до вечерята, Аксел?" Мекият, задъхан глас