При тази мисъл бузите ми пламнаха още повече. Не можех да спра да си мисля, че думите му имаха друг смисъл – смисъл, който аз им придавах. Той беше моят шеф. Не можех да мисля за такива неща, особено в първия ден. След като ме заведе до офиса ми – който изглеждаше почти идентичен с неговия – с огромна етажерка за книги, големи прозорци до пода и голямо бюро от червен дъб – той сложи ръка на гърба