Без предупреждение, два остри зъба се забиха в кожата на Синай и звярът започна да пие от нея. Болка прониза тялото ѝ и тя изсъска в отговор. Звярът не я заля с еликсир, за да притъпи болката или да облекчи дискомфорта, както би направил Деймоникай, ако беше с ума си. Вместо това, звярът просто взимаше, отново и отново. Сърцето ѝ биеше лудо, изпомпвайки повече кръв, за да задоволи безкрайния глад