ЕМЕРИЕЛ Тялото на Емериел крещеше от изтощение. Всяко дрезгаво вдишване изгаряше дробовете му, всяка стъпка изпращаше треперене през оловните му крайници. И все пак той тичаше, тласкан от слепия инстинкт за оцеляване. „По дяволите, как ми се искаше да бяхме запазили стрелата!“ – чу се глас на убиец зад него, последван от зловещия шепот на освобождаваща се стомана. Емериел реагира без да се замисля