Момичето плачеше тихо сега, но кимна в отговор. Борис наведе глава, вземайки едното ѝ зърно в устата си. Момичето извика и го отблъсна от главата си. "Не!" Борис насили ръката си между краката ѝ, раздели тези меки, кремави бедра и пъхна пръст вътре. Емериел извика от болка, извивайки се под докосването му. "Стой мирно!" излая той и тя се подчини. Борис задържа пръста си там, дори когато входът ѝ с