Аекейра бързо бръкна в дрехата си и извади книгата, която Емериел беше чел вчера, но Аекейра беше забравила да я върне в библиотеката. "Ето," подаде му я тя. Лорд Владя я взе, доближи я до носа си и дълбоко вдъхна. "Миризмата му е тук, но е слаба. Ще отнеме повече време да го проследим, тъй като ароматът му почти не се усеща." "А ръката ми?" попита Аекейра отчаяно. "Ем обича да докосва ръката ми.