Двадесет и една години по-късно ПРИНЦ ЕМЕРИЕЛ. – Толкова е хубав – прошепна глас. – Това е женственият принц – каза друг. Третият мъж имаше похот в очите си. – Никой мъж не трябва да има толкова прекрасна коса. Принц Емериел ги игнорираше всичките, докато се движеше от дворците към сградата с високо вдигната глава. Само защото беше свикнал с нежеланото внимание, това не означаваше, че не го кара да настръхва. Може и да е живял като момче през целия си живот, но това не го е пазило особено. Мъжете от Навия биха пъхнали фалоса си във всичко с дупка, особено ако изглеждаше дори малко женствено. Но сетивата на Емериел винаги бяха нащрек. Ето защо вероятно беше единственият двадесет и една годишен девственик в Навия. Това, и сестра му, принцеса Екейра, винаги правеше всичко по силите си, за да го защити. Да се увери, че тайните му остават плътно скрити. Преди петнадесет години автомобилна катастрофа отне родителите им и крал Орест ги беше осиновил. Този тиранин превърна живота им в жив ад. Емериел влезе в коридора към покоите на Екейра, когато го чу. Скимтене. Тихи, изпълнени с болка скимтене. Този звук идваше от… Ярост заля Емериел. Пак ли! Решен, той се втурна по коридора и отвори вратата, изваждайки меча си. – Махнете се от сестра ми веднага, лорд Мърфи, или се кълна в небето, че ще ви посека, където стоите! – изръмжа Емериел. Лицето на министъра на човешките отношения се изкриви от раздразнение и той спря да напъва. – Махай се, малки принце. Разваляш забавлението. Емериел мразеше подмятането „малки принце“, но със сигурност не толкова, колкото мразеше да го наричат „дребен принц“. През годините навийците му бяха дали много имена заради малкия му и женствен вид. – Махнете се от нея веднага! – Емериел тръгна решително към леглото, сграбчи лорд Мърфи и го отблъсна от Екейра. Със задоволителен тътен старият глупак се свлече на пода. Екейра се изправи от леглото, стискайки уязвимото си тяло, лицето ѝ беше зачервено от плач, очите ѝ уморени и подути. Емериел придърпа сестра си в обятията си, прегръщайки я силно. – Съжалявам, толкова съжалявам, Кейра. – Не беше твоя вина. – Защо, по дяволите, направи това!? – Лорд Мърфи се изправи ядосано. – Спечелих принцеса Екейра честно и почтено в игра на карти на събирането снощи. Кралят заложи с нея и загуби от мен! Трябваше да я имам поне два часа! Очите на Емериел пламнаха, докато се обръщаше към него. – Ако отново я докоснете, кълна се в небето, че ще ви отрежа мъжкия орган, лорд Мърфи. – Няма да посмееш! – С удоволствие ще понеса каквото и наказание да ми даде кралят – заяви той убедено, – но вие ще останете без мъжественост. Изберете разумно. Очите на лорд Мърфи се разшириха, ръцете му полетяха защитно над чатала му, лицето му се зачерви от гняв. – Кралят ще чуе за това! – изсъска министърът. Вземайки дрехите си, той излезе от стаята. – О, Ем, защо направи това? – Очите на Екейра се изпълниха с тревога. – Кралят може да те накаже отново с горещия камшик. – Не ме интересува. Да отидем в моята стая. – Прибирайки меча си, Емериел дори не можеше да погледне сестра си в очите, опасно близо до сълзи и той самият. Помагайки на Екейра да се облече, той я изведе и тръгна по коридора. Тази отколешна вина се прокрадна по гръбнака на Емериел. Екейра винаги защитаваше Емериел, дори когато това я превръщаше в единствената мишена. Сестра му никога не го мразеше, но Емериел мразеше себе си заради това. Екейра винаги беше жизнена и винаги щастлива. Но в моменти като този, когато тялото ѝ беше поругано, тя изглеждаше най-вече уморена. Изморена от света. Притеснена за следващия аристократ, на когото кралят ще я предаде. Много по-късно, освежена, Екейра лежеше на леглото, затваряйки очи. – Ем? Най-лошият ми кошмар, когато бях по-млада, беше да мисля, че ще бъда продадена на аристократ в Кавар, но сега почти ми се иска този безсърдечен крал да беше продължил с това, вместо да промени решението си – прошепна Екейра. – Моля те, не казвай това – Емериел хвана ръката ѝ. – Това кралство е ужасяваща пиеса. Всяко място е по-добро от Кавар, сестро. Е, с изключение на отвъд голямата планина, разбира се. Само мисълта накара Емериел да потръпне. Урекаите живееха отвъд тези планини. – Понякога ми се иска да можех да напусна това забравено от Бога кралство. – Една сълза се изтърколи от очите на Екейра. И аз също, Кейра. И аз също. ••••••••• Същата вечер, след къпане, Емериел стоеше пред огледалото, взирайки се в отражението си. Дългата му, копринена черна коса падаше над раменете му, спускайки се като водопад. С пусната коса, той изглеждаше като това, което наистина беше. Момиче. Какво би било да живееш свободно, като човека, който отразява огледалото? Да не живееш в страх от следващия мъж, който може да се опита да се възползва от теб, както правят със сестра му? Емериел си представяше, че се жени за мъжа на мечтите си. Защитник. Някой достатъчно силен, за да го предпази, да го предпази от хищници и да го помете от краката му с огромна сила и любов. Всичко това е заблуда. Но сладка, въпреки това. Реалността беше твърде грозна. Отърсвайки се, той се промъкна в леглото и затвори очи, оставяйки съня да го завладее. . . Сънят започна, както винаги. Мъжът изпълни вратата, скрит в сенките. Беше голям, по-голям и по-мъжествен от всеки мъж, когото Емериел някога беше виждал. Висок като великан, той караше Емериел да се чувства малък, като притисната плячка. – Кой си ти? – Дрезгавият глас на Емериел излезе треперещ, изпълнен със страх. – Какво искаш от мен? – Ти си мой – каза той с глас дълбок като гърмяща гръмотевица. – Предназначен да бъдеш на колене пред мен. На гърба си. Да бъдеш чукан толкова силно, че краката ти да треперят. Да пробия в теб, докато дупките ти се отворят, зейнали за мен. Ти беше предназначен да молиш за члена ми през цялото време. Само мой. Лицето на Емериел пламна от шок. Толкова скандализиран, той се изправи рязко. – Т-ти не трябва да ми казваш такива неприлични неща! Това е грешно! Но мистериозният мъж стъпи в спалнята на Емериел, излизайки от сенките. И когато го направи, тялото му се превърна в... звяр. Най-ужасяващият, когото Емериел някога беше виждал. Урекай. – О, богове, о, богове – дъхът на Емериел се задави от ужас, настъпи паника. От всички променящи формата в света, защо УРЕКАЙ!? Той напредваше целенасочено. Неговите светещи жълти очи се взираха в Емериел, изпълнени с глад. Поклащайки яростно глава, Емериел се промъкна назад. – Не, не, не! Остави ме на мира! – извика той, – Пазачи! Някой да помогне! Но никой не дойде. Звярът скочи на леглото, качи се върху Емериел, хващайки го отдолу. Нокти разкъсаха дрехите му, уязвимото женско тяло на Емериел беше изложено на жълтите му очи. Неговите мощни бедра разделиха Емериел и огромен чудовищен член докосна девствената му женствена сърцевина и се пъхна вътре...! . Емериел се събуди с писък. Тялото му трепереше и беше обляно в пот, той се огледа в тъмната, празна стая. – Беше само сън – прошепна той треперейки. – Благодаря на боговете. Само сън. Същият сън отново. Той сънуваше този сън от месеци. Той преглътна тежко, прокарвайки трепереща ръка през косата си. – Защо продължавам да сънувам такъв страшен кошмар? Това ужасяваше Емериел много. Урекай? Никой в този свят не се молеше да срещне Урекай през живота си. Със сигурност не и Емериел. И все пак, дори с целия ужас вътре, топлината на съня се задържаше в тялото му. Женствената му сърцевина се чувстваше различна. Мокра. Какво означава това?