ЕМЕРИЕЛ. Емериел се обличаше, пръстите му работеха по плата на туниката му. От другата страна на стаята, Акейра крачеше тревожно, неспокойните ѝ стъпки звучаха силно в стаята. Всяка от тях говореше за дълбоката ѝ тревога и безпокойство. Емериел я погледна, слаба усмивка докосна устните му въпреки възела на напрежение в собствените му гърди. "Кейра, казах ти да не се задълбаваш толкова в това." Еме