Остана само мадам Ливия. – Моля ви, н-не си тръгвайте, мадам Ливия. С-страх ме е. – Сълзи се стичаха по бузите му. Не искаше да остава насаме със звяра. Само мисълта за това го изпълваше с огромна паника. – Не си тръгва— Друга вълна от спазми го връхлетя и той извика в агония. Звярът изръмжа, след което вдигна огромен лап и с две бързи движения, като X, разкъса дрехите на Емериел – както връхните,