ПРИНЦ ЕМЕРИЕЛ Емериел беше ужасен. Трябва да спася Аекейра! Трябва да избягаме! – Знам, че си тук, хубав принц. Усещам те – прозвуча гласът на лорд Владя. Емериел ахна и застина на място, когато внушителната фигура на лорд Владя се появи от вратата. Студените му, безжизнени сиви и жълти очи се впиха в Емериел. Инстинктивно Емериел направи крачка назад. После още една. Лорд Владя се усмихна самодоволно. – Бих те посъветвал да се откажеш от каквито и да е мисли, които се въртят в малката ти главица. Нямаш представа къде се намираш, нали? Емериел можеше да различи само, че са в най-високата, най-укрепена крепост, която някога е виждал. Той поклати глава, страхът му беше осезаем. – Намираш се в Рейвъншадоу – каза лорд Отай, приближавайки се зад белязания лорд. Рейвъншадоу? Рейвъншадоу ли!? Не, в името на Светлината, това не може да се случва. – Р-Рейвъншадоу Цитаделата? Домът на ч-четиримата велики владетели на Урекаите. Шепнещата бездна на велика сила? – изтърси Емериел, неспособен да сдържи повече ужаса си. Лорд Отай изсумтя. – Това е, което хората го наричат. Ние не. Но да, прав си. Намираш се в Рейвъншадоу Цитаделата, принце Емериел. – Не е нужно да те информирам, че това е най-сигурното място в Урай, с огромни земи, в които можеш да се изгубиш, ако се опиташ да избягаш – усмихна се лорд Владя. – Вихър, който ще те погълне и никога повече няма да бъдеш видян. Няма бягство от Рейвъншадоу. Емериел чу думите им, но умът му беше обзет от далеч по-голям страх. – Четиримата велики владетели на Урекаите живеят тук? – замисли се Емериел, ужасен. – Да – Лорд Отай прозвуча леко развеселен, привличайки вниманието на Емериел. Емериел нямаше представа, че го е казал на глас. Приближавайки се към лорд Отай – той изглеждаше по-малко заплашителен и предпочитан избор в този момент – Емериел хвърли уморени погледи към белязания лорд. – Чувал съм слухове за Урекаите. – Какво точно си чул? – попита лорд Отай. – Казват, че са смъртоносни, непредсказуеми и почти диви в действията си – Емериел изброи на пръстите си, докато бърбореше. – Техните навици за чифтосване се казват, че са толкова брутални, колкото и убийствата им, и докато имат кръвни господари, те предпочитат да изсмукват кръвта на хората. И, след като техният крал се развихри, те – – Страхотно. Точно това, което трябваше да чуя – добави лорд Владя със сух тон. Лорд Отай, все още донякъде развеселен, заговори: – Ще оставя инструктажа на лорд Владя. Трябва да присъствам на съвета. Какво!? Моля те, не ме оставяй с него! – Емериел едва не извика. Но той стисна силно устни, сдържайки се. Лорд Владя обаче не се сдържа. – Помисли пак, лорд Отай. Няма начин да – – Би ли предпочел лорд Зайпер да се справи с инструктажа тогава? – попита тихо лорд Отай. Мускул потрепна на челюстта на лорд Владя и той хвърли твърд поглед на Емериел, сякаш наистина обмисляше варианта. Лорд Отай трябва да е усетил това, като бързо добави: – Знаеш, че не искаш това да се случи. Освен това, да не забравяме услугата, която ми дължиш. Спомняш ли си това? Лорд Владя го изгледа злобно, а лорд Отай предложи вълча усмивка. – Мисля, че е време да си я поискам. Ти направи инструктажа. Аз тръгвам. – С това лорд Отай се отдалечи, излъчвайки въздух на изтънченост с всяка крачка. Накрая Емериел и лорд Владя застанаха лице в лице. – Ела – Лорд Владя започна да върви, а Емериел тръгна след него. – Забрави каквито и да е слухове, които може да са се разпространили в човешкото царство. Някои може да съдържат зрънце истина, но повечето са наистина странни – Лорд Владя изглеждаше леко раздразнен. – Въпреки това, няма да се задълбочавам в огромното познание на нашия вид, защото е твърде обширно, за да го покрия. Вместо това, ще споделя частите, които се отнасят до присъствието на сестра ти тук. Емериел се приготви. – Преди петстотин години, и дори преди това, моите хора и хората съществуваха мирно. Велик крал Демоникай се погрижи за това. Велик крал Демоникай. Самото споменаване на името накара настръхване да се разпространи по кожата на Емериел, коленете му трепереха в едва прикрит страх. Един от най-старите Урекаи, които някога са съществували, репутацията му беше известна по целия свят, дори на дете, родено в днешно време. Той не беше просто един от четиримата владетели, той беше самият първи. Върховният владетел. Неговата сила и мощ бяха легендарни. Някои дори предполагаха, че не може да бъде убит. Това име, Демоникай, беше такова, което вселяваше ужас в сърцата на всеки вид, съществуващ в този свят. – Неговият син, Алвин, се сприятели с човешки принц – продължи лорд Владя. – По време на разговор над чаша шампанско, Алвин, в пияно състояние, каза на принца тайните на нашия народ. Нощта на Луната на затъмнението. – Нощ, когато Урекаите са естествено лишени от своята сила и мощ от луната, нали? – попита Емериел, чудейки се дали слуховете са верни. – Тя идва на всеки петстотин години, правейки вас, много, невероятно слаби. По-слаби от новородено бебе. Уязвими за атака. Белязаният Урекай спря и огледа Емериел, кимайки, преди да тръгне отново. – Това, което Алвин не знаеше, беше, че бащата на принца е използвал сина си, за да събере информация за нас. Крал Мемфис беше хвърлил око на нашата земя. За да бъде кратка историята, хората пробиха нашата защита и ни нападнаха в нощта на Луната на затъмнението, нанасяйки значителни щети на нашето кралство. Сянка премина през очите на лорд Владя. – Много от нашите хора бяха убити. Оцеляването на Урекаите се дължеше до голяма степен на усилията на четиримата владетели, особено на Демоникай. – Той изглеждаше отдалечен, сякаш можеше да види тази нощ да се разиграва пред него. – Демоникай изразходва всяка унция от силата си, за да спаси своите хора. Жертва всичко, което имаше... знаейки последствията, които ще донесе. Последствия? Емериел внезапно се почувства зле. Хората смятаха тази нощ за победа. Говореха за нея като за голямо постижение. Но чувайки я сега, тя не беше нищо друго освен варварска. – След тази нощ всичко се промени – каза лорд Влайда. – Много Урекаи загубиха своите спътници и деца. Тези, които останаха, бяха закоравели от загубата. Дори нашето отмъщение не направи нищо, за да облекчи болката в сърцата ни. – Вашият вид почти унищожи човешката популация, принуждавайки мнозина да се крият – Емериел не успя да сдържи горчивината в тона си. – Урекаите взеха многобройни роби и почти изчерпаха човешките земи от техните женски. И това не направи нищо? Когато тези смразяващи очи отново се вторачиха в него. Емериел затвори уста. – Тогава великият крал Демоникай се поддаде на своя звяр и полудя. Умът му беше напълно изгубен, остава така през последните петстотин години. Самите хора, които той пожертва всичко, за да защити, сега са в опасност от него. – Лорд Владя зави зад ъгъла. – Звярът се освобождава периодично, извършвайки безмилостни, брутални убийства. За да се предотврати по-нататъшна загуба, звярът е затворен тук в Рейвъншадоу. Добре... това звучеше като добра идея. Какъв беше проблемът? – Но, самото затваряне не е достатъчно. Нашите вътрешни зверове се нуждаят от две основни вещества, за да оцелеят: кръв и секс – Лорд Владя огледа Емериел с пронизващ поглед. – И това е мястото, където сестра ти идва на помощ. Емериел се почувства неспокоен. Не му харесваше накъде отива това. – Принцеса Аекейра ще задоволи сексуалните нужди на звяра. Затова е била придобита. Що се отнася до теб, тъй като нямам нужда от теб, и двамата принадлежите на звяра – заяви твърдо лорд Владя. – Какво? – Невярващият шепот се откъсна от Емериел. – Със сигурност, н-не можеш да имаш предвид това. – Кажи на принцеса Аекейра да се представи на звяра. Ако се представи добре, кой знае? Може да оцелее още един ден. Малко ме е грижа за изхода. Емериел падна на колене, сълзи замъглиха зрението му. – Моля те, лорд Владя, не я подлагай на това. Да бъде сексуална робиня? На звяр... звяра на краля? Сестра ми ще умре!! – изкрещя той, думите му бяха оцветени с гняв. Лорд Владя не трепна. – Успех в опитите да избягаш от Рейвъншадоу. За всеки опит ще бъдеш посрещан с петдесет удара с камшик. – С това той се обърна на пети и се отдалечи. Гневът надмина ужаса и Емериел се втурна след него, но войниците на Урекаи блокираха пътя му. – За какъв се мислиш!? – изкрещя Емериел. – Смяташ ли се за толкова всемогъщ, че можеш да диктуваш съдбата на живите същества!? Не сте нищо повече от зверове! Ти си чудовище, лорд Владя! Лорд Владя спря на прага, хвърляйки поглед през рамо. – Това е комплимент, човешки принц. И към теб, това е велик лорд Владя. Емериел замръзна. Велик лорд? Като един от четиримата владетели на Урекаи, този ВЕЛИК ЛОРД!? Света светлина-богове, обречени сме.