Беше полунощ и дъждовните капки яростно биеха по прозореца. В къщата един мъж каза ледено: "Подпиши документите за развод! Като компенсация ще ти дам 100 милиона долара издръжка." "Пак ли сгреших нещо, Едуин?" — попита плахо Сесилия Маршал. Тя винаги бе стояла пред него като покорна слугиня. "Джули се върна и не иска да те вижда! Време е бракът ни да приключи. Така че трябва да си ходиш!" — заяви Едуин Колман, кръстосал дългите си крака и облегнат назад на дивана. Беше красив като класическа гръцка скулптура, но изражението на лицето му бе по-хладно от всякога. Пребледнелите устни на Сесилия потрепериха, сякаш бе паднала в ледени води. Тя попита шокирана: "Развеждаш се с мен, защото тя се е върнала? Нима бракът ни е просто шега за теб?" "Ти не беше тази, за която исках да се оженя изначално, а и прогони Джули преди две години с мръсните си номера. Сега, когато тя се върна, няма да повторя грешката си. По-бързо подписвай документите! Осемдесет милиона долара за две години от жалкия ти живот. Трябва да считаш това за изгодна сделка." Едуин винаги бе умеел да я наранява с думи. "Аз... Какво ще стане, ако не ги подпиша?" — попита с горчивина Сесилия. "Както искаш. Имам начини да те накарам да изчезнеш. Законно или не, никой няма да забележи." Като наследник на най-богатото семейство в град Мипорт, Едуин винаги бе имал възможността да прави каквото си поиска. И без това кой би се осмелил да се изправи срещу него? Преди две години семейството на Сесилия реши да се сроди с клана Колман чрез брак. Но на годежното парти на Едуин и Жулиет — доведената сестра на Сесилия — мъжът беше упоен. По-късно в стаята за почивка Едуин сбърка Сесилия с Жулиет и преспаха заедно! На следващия ден скандалът, че най-голямата дъщеря на фамилията Маршал е преспала с девера си, гръмна във всички вестници. Психиката на Жулиет Маршал се срина и тя бе изпратена в санаториум в чужбина за лечение. Всички смятаха Сесилия за най-безсрамната разбивачка на семейства, сочейки я с пръст, че е преспала с годеника на сестра си! Едуин я намрази още повече и реши, че Сесилия е тази, която го е упоила и се е намърдала в леглото му. Все пак, семействата Колман и Маршал споделяха дългогодишно приятелство. Освен това този брак трябваше да задълбочи връзката им. Затова старейшините на двете фамилии — Реймънд Маршал и Мария Колман — настояха Едуин и Сесилия да се оженят. Последните две години от брака бяха жив ад за Сесилия! Нейната търпимост и обич не промениха нищо. В замяна тя получаваше само още унижения и мъчения. Сесилия беше изтощена, както психически, така и физически. Е, какво като Едуин искаше развод? И без това ѝ беше дошло до гуша! "Добре, ще ги подпиша, но имам едно искане." "Казвай!" — Едуин бе убеден, че Сесилия мисли за още пари! В крайна сметка, това беше единственото, което би вълнувало една пресметлива жена като нея. "Искам да спиш с мен като истински любовник, поне веднъж. През последните две години всеки път, когато си бил с мен, си извиквал името на Жулиет. Да, накара ме да се чувствам като най-ужасната жена на света, и ми писна! Аз съм твоя съпруга и искам да извикаш моето име, докато спиш с мен за последен път. Аз съм Сесилия, не Жулиет!" За първи път Сесилия крещеше истерично и трепереше от гняв! Всеки път през последните две години Едуин нарочно извикваше грешното име! Той правеше секс с нея просто за да я наказва и унижава. В това изобщо нямаше любов! "О, престани с глупостите. Долу ме чака човек..." Сесилия изсумтя със самоироничен смях. Тогава вероятно Жулиет беше тази, която го чакаше долу! "Тя може да почака още малко. Чакала е две години, мисля, че ще има търпение за още няколко минути. Правиш каквото казах, или не. Както решиш. Нямам нищо против медиите отново да пишат истории за мен!" Едуин мразеше най-много да бъде заплашван. Тънките му устни се изкривиха в презрителна усмивка. Няколко секунди по-късно той отговори: "Добре, ще го направя. Но да не съжаляваш, Сесилия!" Едуин рязко се изправи, сграбчи я за блузата и я дръпна насилствено към себе си. И тогава... Чорапите ѝ бяха разкъсани... Мъжът дори не я предупреди, преди да я нарани! "АХ!" — извика Сесилия, затваряйки очи от болка! Едуин беше безмилостен както винаги, почти жесток. Никога не го беше грижа дали я боли, или не. Или може би гледката на страданието ѝ просто му доставяше удоволствие! Добре! Много добре! Тя щеше да запомни това, щеше да помни жестокостта на този мъж до края на живота си. "Сеси. О, Сеси. Доволна ли си сега?" Той най-накрая изрече името ѝ, докато беше върху нея. Макар да бе доста унизително, тя най-сетне успя да се отърси от депресията, която я преследваше цели две години. Сесилия усети как сълзи се стичат по бузите ѝ, докато казваше с пречупен глас: "Едуин Колман! Няма да те обичам повече!" Едуин чу думите ѝ, но избра да ги пренебрегне. Той хвана челюстта ѝ с презрение, погледна надолу към лицето ѝ и се подсмихна! Тя беше... красива! Тази жена имаше толкова хубаво и невинно лице, но умът ѝ бе изпълнен с мръсотия и интриги. Затова нейната така наречена любов към него само му докарваше гадене. "Подпиши документите за развод, вземи парите и напусни Мипорт завинаги!" След като каза това, Едуин си тръгна, без да се обръща, оставяйки я да лежи на пода в безпорядък. Два месеца по-късно... В една болница. "Поздравления, г-це Маршал, бременна сте с повече от едно. Но ви препоръчвам да се откажете от един или два от фетусите, иначе рискът ще е твърде голям!" Да се откаже? Не, тя нямаше да отнеме правото на живот на нито едно от децата си! Това беше нейното бебе и само нейно! Така или иначе, тя щеше да ги роди и да ги отгледа правилно...