"Моля ви, кажете нещо, г-жо Маршал!" — молеха репортерите за какъвто и да е отговор. С учтива усмивка на лицето, Ингрид отговори уверено: "Благодаря ви за загрижеността, колеги. Сватбата на г-н Колман и дъщеря ми ще се проведе по план. Що се отнася до това кога и къде, не е моя работа да разкривам. И ви моля да оставите малко пространство на младите. Благодаря ви!" "Ами завещанието на Реймънд? Вярно ли е, че Сесилия ще поеме „Маршал Груп“?" "Ами... ъм, разбира се, че не е вярно. Това не е нищо повече от слух. „Маршал Груп“ е твърде голяма, за да бъде оставена в ръцете на неопитно момиче!" Ингрид познаваше Сесилия много добре. Още от дете тя беше глупава и страхлива, лесна за манипулиране. Затова Ингрид беше сигурна, че ще успее да манипулира Сесилия и последната ще се откаже от контрола над „Маршал Груп“... Междувременно Сесилия и Луис също излязоха от гробището. "Сесилия, ще поемете ли „Маршал Груп“?" "Реймънд направи ли завещание, с което да ви завещае позицията на глава на семейството?" "Да" — отговори спокойно и ясно Сесилия. Тази единствена дума беше като шамар в лицето на Ингрид. "Значи, г-ца Маршал, може ли да се разкрие съдържанието на завещанието?" "Относно завещанието, делегирала съм пълни права на моя адвокат да се занимава с това. Ще има пресконференция за обявяване на съдържанието на завещанието! Благодаря ви за вниманието." Устата на Ингрид потрепери от неудобство, докато гледаше кръвнишки към Сесилия със скърцащи зъби. "Тази малка кучка" — помисли си тя. — "Минаха само няколко години, но тя вече не е толкова глупава." "Сеси, не говори нищо пред репортерите! Консултира ли се с баща си за завещанието? Консултира ли се с Борда на директорите? Старецът току-що беше погребан, а ти се опитваш да заемеш позицията на баща си като председател?" — каза саркастично Ингрид, взирайки се в Сесилия. Сесилия се обърна и погледна Ингрид право в очите. "Просто следвам желанията на дядо. Ако имате въпроси или оплаквания, моля, свържете се с моя адвокат." С това Сесилия игнорира Ингрид и последва Луис към колата му... "Сесилия!" Лицето на Ингрид посиня от яд. Тя не можеше да повярва, че няколко години време могат да променят Сесилия толкова из основи. Ингрид беше убедена, че Луис трябва да стои зад гърба ѝ. Иначе, с интелекта на Сесилия, тя не би посмяла да се държи с Ингрид по този начин... Три дни по-късно. В кулата на Маршал се провеждаше заседание на борда. Шон, Ингрид, Дерик, Райън и другите двама директори, г-н Роджър и г-н Пол, присъстваха на заседанието, както беше уговорено. Освен тях, Едуин също бе забелязан на заседанието на борда, което не се случваше често. Едуин притежаваше 15% от „Маршал Груп“, но никога не беше участвал в управлението на бизнеса. Всъщност, той купи акциите си чисто от добра воля! "Настина странно! Г-н Колман също е тук." Г-н Роджър и г-н Пол нямаха търпение да се подмажат на Едуин, сякаш той беше човекът, който всъщност контролираше „Маршал Груп“. Едуин седеше на стола с мрачно изражение, благородно и дистанцирано, показвайки малък интерес към двамата мъже. Въпреки че просто седеше мълчаливо, другите все пак се страхуваха от него. Скоро пристигна и Сесилия. С очила с черни рамки, тя носеше черен костюм с раирана бяла риза отдолу. Косата ѝ също беше вързана. Върху нежното ѝ лице имаше лек грим. Заедно с тъмночервените устни, тя изглеждаше напълно делова и великолепна. Съвършена бизнес дама. "Всички, които не са от съществено значение, моля да напуснат! Това е заседание на борда, а не семейна дискусия!" Сесилия хвърли поглед към Ингрид и двамата си доведени братя, докато ги молеше да напуснат с безразличие. Устата на Ингрид потрепери от гняв. "Охо, агресивна си, нали? Почти ме убеди, че вече си председател, щом се държиш като такъв. Всеки тук, Сеси, е по-квалифициран от теб. Всички сме по-способни поне от теб да поемем позицията на председател. „Маршал Груп“ е твърде голяма хапка, за да бъде оставена в ръцете ти. Мислиш, че ти, едно неулягло момиче, наистина си способна да се справиш?" Дерик, бидейки сприхав младеж, удари яростно по масата и се изправи. "Мама е права! Коя си ти, че да вземеш стола на председателя от татко? Какво си направила за „Маршал Груп“? Ти просто вдигаш шум тук. Дядо беше стар и мозъкът му вече не функционираше. Така че това не се брои. Махай се оттук, или ще те изритам сам." Адвокатът на Сесилия, г-н Брайсън, побутна очилата си и каза строго: "Г-н Маршал, г-жо Маршал, моля, внимавайте с държанието си! В противен случай клиентът ми може да ви съди за сплашване и клевета." "Кой си ти, че да ме блъфираш? Тя изобщо може ли да си позволи адвокат?" Сесилия само хвърли студен поглед на Дерик и извика асистента си на вратата. След миг осем яки охранители влязоха вътре. Сесилия каза: "Всички, които не са от съществено значение, моля да излязат засега!" "Аз оставам! Примирете се!" Учтиво, но и решително, охранителите протегнаха ръце, давайки знак на Ингрид и останалите да напуснат. "Това е компанията на баща ми. Елате и ме хванете, ако смеете! Но ви казвам, че няма да тръгна. Какво ще направите по въпроса?" Разбира се, охраната не смееше наистина да използва сила. Дерик стана още по-арогантен, когато забеляза това. "Сесилия, за коя се мислиш, а? Не ме насилвай повече. Иначе нямам нищо против да ти зашлевя шамар, макар че си жена." С това Дерик действително се хвърли върху Сесилия и се канеше да я удари в лицето. Той винаги е бил побойникът в семейството и признатият наследник. Сега, когато имотът му беше отнет, как можеше да не е бесен? Докато дланта на Дерик приближаваше бузата на Сесилия, Едуин изгуби търпение и скочи на крака несъзнателно. Но преди да успее да предприеме каквото и да било действие, Сесилия се наведе и шамарът на Дерик не я улучи. Тогава Сесилия хвана опакото на дланта на Дерик и го бутна внезапно, карайки Дерик да се блъсне в бюрото. В следващата секунда устната на Дерик беше сцепена и веднага потече кръв. "Какво, какво правиш? О, Рик! Добре ли си?" Ингрид почти виеше, когато видя сина си да кърви. "Изведете ги оттук." "Да, г-це Маршал!" Началникът на охраната вече не беше любезен. Заедно с него другите сграбчиха Дерик и останалите и ги изпратиха навън. Сесилия хвърли поглед към кръвта по ръцете си и се намръщи. Тя каза: "Извинете ме, трябва да използвам тоалетната." С това Сесилия излезе направо от конферентната зала и влезе в тоалетната. Тя влезе и пусна крана. Когато се канеше да измие кървавите петна по ръцете си, вратата на банята внезапно се отвори с трясък. Този, който влезе, беше Едуин.