Четири години по-късно! В интензивното отделение на една болница. "Съжалявам, опитахме всичко възможно, но състоянието на Реймънд не се подобрява. Трябва да влезете и да се сбогувате с него!" Шон Маршал се намръщи притеснено и каза: "Докторе, моля ви, опитайте нещо друго! Ако баща ми не оцелее, цялото имущество на семейство Маршал ще бъде завещано на държавата... о, какво да правим... никой от нас дори не е виждал Сесилия през последните години. По дяволите, и баща ми също. Не знам какво си е мислел. Как можа да пренебрегне внуците си, които му правят компания всеки ден, и да се грижи само за онази проклета моя дъщеря!" Всички в семейство Маршал бяха нещастни тези дни. Реймънд, бащата на Шон, беше изготвил странно завещание на смъртния си одър. Той оставяше 51% от „Маршал Груп“ на най-голямата си внучка, Сесилия. Що се отнася до останалите членове на семейство Маршал, те щяха да наследят само 10%. С други думи, Сесилия щеше да стане най-големият акционер в „Маршал Груп“. Но според допълнителното условие към завещанието, ако Сесилия не се появеше преди смъртта на Реймънд, цялото имущество на семейство Маршал отиваше директно в полза на държавата. Затова семейство Маршал отчаяно търсеше Сесилия през последните дни. Сякаш обаче Сесилия беше изчезнала от лицето на земята! Никой не беше чувал за нея, нито я беше виждал дори веднъж, откакто тя и Едуин се разведоха. "Както аз ги виждам нещата, онова момиче просто ни прави напук нарочно! Никой не знае къде, по дяволите, е била през всичките тези години!" Втората съпруга на Шон, Ингрид Маршал, проклинаше яростно, а лицето ѝ леко се изкриви. Навремето тя, бременна с близнаците, изрита Сесилия и майка ѝ от семейството. След това Ингрид роди третия си син, мислейки, че позицията ѝ в семейството е абсолютно сигурна. Никога не бе очаквала, че накрая ще остане с празни ръце. От всичките си три деца, старецът все още предпочиташе онази Сесилия. "Татко, мамо, дядо се събуди!" "Сеси... моята Сеси..." Реймънд беше в кома повече от десет дни. Часовете му бяха преброени. И преди смъртта му, единствената му грижа беше за най-голямата му внучка, Сесилия. Сесилия беше в неизвестност от четири години и това тревожеше Реймънд толкова много. Той дори подозираше, че Ингрид може някак да е убила любимата му внучка. "Татко, нима Рик, Райън и Жулиет не са твои внуци? Завещанието ти не е честно! На практика не им оставяш нищо! Те могат направо да излязат на улицата и да просят, ако настояваш да дариш всичко на държавата!" "Сеси... Нека видя Сеси. Няма да получите и стотинка преди това..." Ингрид извика с приглушен глас: "Минаха четири години, Реймънд! Кой знае къде е отишла? Плюс това, ако наистина я беше грижа за теб, как може да не се появи, за да те види за последен път?" Нотка на нетърпение премина през очите на Жулиет и тя не можа да се сдържи да не попита: "Едуин, знаеш ли къде е сестра ми?" Едуин замръзна, защото не знаеше отговора на този въпрос. Преди четири години, след развода им, Едуин мислеше, че Сесилия ще продължи да го тормози или поне ще вдигне скандал! Неочаквано, на следващия ден Сесилия се изнесе. Не взе нищо със себе си освен личните си документи, дори банковата карта, в която имаше 8 милиона долара. И през тези четири години нямаше никакви новини от нея. Разбира се, горд какъвто беше, Едуин също никога не я потърси. Бяха минали четири години! Все пак Едуин не вярваше, че тя ще се откаже толкова лесно! Беше подготвил толкова много планове, за да се отърве от нея, щом се покаже. Но се оказа, че няма нужда от нито един от тях! Тя просто изчезна от света му напълно. "Сеси... Сеси!" "О, хайде, дядо умира! Извикайте лекарите..." ЕКГ мониторът показваше на всички, че сърцето на Реймънд спира. Обляни в сълзи, членовете на семейството му се събраха около леглото! Те плачеха не заради наближаващата смърт на Реймънд, а заради имотите, които щяха да бъдат дарени! Трака-трак-трак... От коридора на болницата се чу звук от високи токчета! Скърцане. Вратата на отделението беше отворена с гръм и трясък. Влязлата носеше шит по поръчка бял костюм! В ръцете ѝ имаше лимитирана серия чанта "Ермес", а огромните слънчеви очила покриваха по-голямата част от лицето ѝ! Строините ѝ крака бяха достатъчно дълги, но обувките на висок ток ги подчертаваха още повече! Тя влезе с излъчването на ледена кралица, сякаш накара температурата в стаята да падне с няколко градуса! "Коя е тази жена? Познаваме ли я? Кой ѝ позволи да бъде тук?" "Аз съм. Тук съм, за да видя дядо си!" Сесилия бавно свали слънчевите си очила и тръгна към леглото! "Сесилия!" — ахнаха всички останали. Тя се беше променила толкова много! Дългата ѝ черна коса, която преди държеше права, сега беше кестенява и къдрава. Преди стигаше до кръста ѝ, а сега краищата ѝ танцуваха около раменете. Беше се превърнала напълно от сладкото съседско момиче в зряла, секси делова дама! Още по-забележително беше, че Сесилия изглеждаше много по-слаба от преди. Беше висока 165 см, но изглеждаше сякаш тежи едва 40 килограма! Междувременно невинността в тези големи очи също беше изчезнала. Само като я погледнеше човек в очите, можеше да каже, че е преживяла много през последните години! "Сесилия? О, най-после, Сесилия! Семейство Маршал щеше да бъде разорено, ако не се беше появила..." За първи път всички членове на семейство Маршал се радваха толкова много да видят Сесилия! "Съжалявам, дядо. Съжалявам, че закъснях!" "Сеси" — промълви Реймънд и с труд отвори очи. — "Радвам се, че си жива и здрава. О, най-сетне мога да бъда спокоен..." С това Реймънд протегна ръка, но в следващата секунда ръката му падна безжизнено обратно на леглото, главата му се наклони и очите му се затвориха! Пиииип! ЕКГ мониторът издаде продължителен звук, обявявайки смъртта на Реймънд! "Дядо? Дядо!" — извика Сесилия, а сълзи се стичаха по бузите ѝ. Тя знаеше, че дядо ѝ беше единственият от рода Маршал, който някога го е било грижа за нея! "А, хайде, стига с тези фалшиви сълзи! Щеше да си тук отдавна, ако наистина ти пукаше за дядо! Сега, когато дойде време да се говори за наследство, тогава ли дойде?" — каза най-големият син на Шон, Дерик. Сарказмът в тона му беше очевиден. Той никога не беше приемал Сесилия за своя по-голяма сестра, а сега, когато тя беше най-големият бенефициент на наследството на Реймънд, Дерик мразеше Сесилия още повече! "Стига толкова. Обадете се на някого и първо уредете погребението!" — каза Шон. Скърбящ в рамките на разумното, той потупа Сесилия по рамото. "Сеси, сега, след като се върна, се премести обратно у дома!" Устните на Ингрид се изкривиха от презрение, но тя каза весело: "Точно така, ела да живееш с нас! Също така, дядо ти направи завещание на смъртния си одър. Той иска да наследиш 51% от „Маршал Груп“! Болестта сигурно е объркала мозъка му. Как е могъл да остави толкова голямо предприятие на момиче, което не разбира нищо от това? Сеси, ти си още млада и глупава. Просто остави баща си да продължи да управлява бизнеса!" Ингрид го каза така, сякаш Сесилия бе длъжна да следва инструкциите ѝ. Дълбоко в себе си Ингрид беше убедена, че Сесилия е точно толкова глупава, колкото и леката ѝ майка! До момента, в който Сесилия се преместеше обратно в къщата им, тя щеше да бъде под пълния контрол на Ингрид! Сесилия остана безстрастна. Тя каза студено: "Не искам да мисля за това точно сега. Просто искам първо да се погрижа за дядо!" "Да, да, права си за това. Погребението на Реймънд е най-важното нещо сега. Всичко останало може да се отложи!"