— Г-н Коулман... — Шофьорът трепереше от страх.
— Млъквай!
Шофьорът беше толкова уплашен, че не посмя да продума повече.
Той познаваше нрава на Едуин и можеше само мълчаливо да се моли да останат невредими.
Мария се обади веднага щом Едуин се прибра у дома.
Едуин се намръщи, но все пак вдигна телефона. — Ало, бабо!
Гласът на Мария прозвуча от другия край на линията. — Едуин, ела да вечеряш с мен т
















