"Това е дамската тоалетна. Сбъркал си мястото." каза студено Сесилия, продължавайки да отмива кръвта от ръцете си. Едуин изсумтя подигравателно и небрежно пусна крана, за да измие своите ръце. "Наистина те подцених. Мислех, че си силно увлечена, и не очаквах да си намериш друг клиент толкова бързо." Гняв проблесна в очите на Сесилия, но тя не искаше да продължава този разговор повече. Изтръска водата от ръцете си и тръгна право към вратата. Едуин обаче я спря на мига. Сграбчи я за ръката с рязко движение и я хвърли грубо назад, притискайки я към стената. "Кой е бащата на децата ти? Кога се хвана с Луис Снайдер?" Въпреки че бяха разведени от четири години, Едуин все още смяташе, че Сесилия му принадлежи. Изглеждаше доста арогантен, докато изричаше тези думи. Сесилия се опита да се освободи, но не успя. Накрая тя изгледа Едуин кръвнишки и проговори с глас, изпълнен с ледена ярост: "Г-н Колман, моля, проявете малко уважение. Ако искате да говорим за бизнес, моля, заповядайте в офиса! Ако обаче искате да го обърнете на лични отношения, нямам какво да Ви кажа." Устните на Едуин се изкривиха в мрачна насмешка, когато чу думите ѝ. Той се наведе все по-близо и по-близо до нея. Сесилия се намръщи, но дълбоко в себе си сърцето ѝ започна да препуска нервно! В миналото Едуин имаше абсолютно господство и контрол над нея. През онези години тя бе дълбоко травмирана. Макар да бяха минали четири години, нервите в тялото ѝ все още пазеха страха от него. "Пусни ме, Едуин! Това е мястото, където работя. Не смей да..." "От какво те е толкова страх? Страхуваш се, че може да те нарекат мръсница, задето сваляш бившия си съпруг в тоалетната?" "Лудж ли си? Предупреждавам те. Прояви малко уважение!" "Мръсница като теб не заслужава никакво уважение." "Едуин Колман, прекаляваш!" С тези думи Сесилия започна да се бори яростно. Но това не подейства. Едуин притискаше ръцете ѝ към стената, правейки съпротивата невъзможна! Той беше толкова висок и потискащ, че Сесилия едва можеше да диша. "Не ти ли харесва, когато правя такива неща с теб? Ха, не очаквах, че след четири години все още ще ти харесва да се правиш на невинно момиче." Докато говореше, Едуин свали очилата ѝ с черни рамки и я погледна в очите с порочна усмивка. "Точно това изражение на лицето ти. О, обзалагам се, че на Луис Снайдер му харесва, нали?" Сесилия беше напълно объркана. Тя изкрещя: "Ти си психопат. Какво правиш? Престани с това..." Едуин се ухили доволно от паническата ѝ реакция. Когато все още бяха женени, той обичаше да я наказва с най-властните си и агресивни методи, винаги когато бяха в леглото. Сега, когато Сесилия бе намерила път към леглото на друг мъж, Едуин щеше да ѝ покаже ужаса от това да го раздразниш. "О, страхуваш се да не те видят ли? Страхуваш се, че Луис Снайдер може да те зареже заради това? Просто престани, Сесилия Маршал. Прибери мръсните си малки схеми." Сесилия беше бясна. "Кажете ми тогава, г-н Колман, какви биха могли да бъдат моите схеми?" "Не се ли разбрахме, докато се развеждахме? Че ще напуснеш Мийпорт завинаги и никога няма да се върнеш! Защо наруши сделката? За да ми се гади нарочно?" Едуин повдигна вежди, а изражението на лицето му беше почти убийствено. Това, което интересуваше мъжа най-много, беше, че Сесилия действително се върна със синовете си от друг мъж. Въпреки че бяха разведени, Едуин все още се чувстваше измамен и дори предаден. Той би спрял да обича или дори би изоставил всекиго и всичко по всяко време! Но просто не му харесваше идеята играчката му да бъде взета от някой друг. "Върнах се заради наследството на дядо ми. Какво те засяга това? Казах, имай малко уважение и ме пусни!" "А аз ти казах, че не заслужаваш никакво уважение, нали?" изхили се Едуин, докато големите му ръце се разхождаха дивашки по тялото ѝ. "Едуин, ние сме разведени. Нещо повече, не ти дължа нищо. Така че не ме обиждай по този начин! Махни си ръцете от мен веднага или ще те съдя за блудство!" "Ти? Да ме съдиш? Не ме разсмивай. Всеки в Мийпорт знае, че ти беше тази, която ме упои и се молеше да прави секс с мен. Минаха само четири години, а вече забрави?" "За последен път, не съм упоявала никого, особено теб! Аз съм жертвата тук. Не ти." "Ха! Просто продължавай да си го повтаряш, става ли?" Сесилия си пое дълбоко дъх и се успокои. "Добре, каквото кажеш. Току-що разбрах, че има много мъже там навън, които са много по-добри от теб! Разводът с теб е най-хубавото нещо, което ми се е случвало." И това успя да вбеси Едуин напълно. Той рязко наведе главата си надолу и запуши устата ѝ с яростната си целувка. Тази негова целувка винаги е била пълна с агресия. Сесилия дори се страхуваше, че ще бъде погълната цяла. "Мм... махни си ръцете..." В следващата секунда Едуин вдигна глава, очите му бяха пълни с подигравка. Той се изсмя: "Наистина ли мислиш, че ще те докосна отново? Не се ласкай! Няма да правя секс с курва, която е спала с другите. Това ме отвращава." С тези думи Едуин пусна Сесилия с неприязън и излезе. Сесилия се задъхваше, опитвайки се да си поеме въздух, лицето ѝ беше разрошено, а червилото ѝ — размазано. "Спри, Едуин Колман!" "Какво? Ще се хвърлиш в моя..." Едуин се обърна с презрение, само за да види една побесняла Сесилия, която се хвърляше върху него с обувките си на висок ток в ръце като лъвче. Преди Едуин да разбере какво се случва, той беше ударен повече от дузина пъти. "Защо винаги си толкова гаден с мен? Какво ти дължа? А? Защо винаги си толкова арогантен и пълен с лайна!" Едуин беше толкова зашеметен, че забрави изобщо да се отбранява. Просто стоеше изправен и поемаше ударите. През всичките години, в които познаваше Сесилия, тя винаги е била плаха като агне. Тя дори не смееше да говори твърде силно, камо ли да удари някого с обувките си. Но сега тя го налагаше с високите токчета, което за Едуин беше просто нереално и изненадващо.