Беше късен следобед, след като от траурната агенция прибраха тялото на Реймънд. Сесилия излезе от болницата заедно с останалите! "Къде живееш? Шофьорът ми ще те закара!" — каза Едуин. Гласът му беше някак дрезгав, защото Сесилия не му беше проговорила нито веднъж преди това! Сесилия се усмихна учтиво и размаха ключовете за колата в ръката си. "Благодаря, но дойдох с колата си!" Безразличният поглед на лицето ѝ създаваше впечатлението, че тя просто е любезна с напълно непознат. Но Жулиет възприе това като опит на Едуин да сваля Сесилия. Лицето ѝ помръкна и тя бързо хвана Едуин за ръката с демонстративна нежност, казвайки: "Сеси, защо не се преместиш обратно при нас? Поне няма да си сама, а и..." "По-лесно ми е да остана в хотел. Чао!" Сесилия помаха учтиво и се насочи към подземния паркинг! Скоро едно сребристо "Бентли" излезе от паркинга и изрева мощно пред погледите на тълпата! "Изглежда, че сестра ми е живяла добре през тези години! Могла е да се наслаждава на такъв богат живот без никаква помощ от семейството!" Едуин не отговори. През четирите години, в които Сесилия я нямаше, поради различни причини, Едуин не се ожени за Жулиет. Нещо повече, с тези четири години той осъзна, че Жулиет просто не е жената за него. Единствената причина да не скъса с Жулиет беше заради семейството му. Семейство Маршал беше богато, но не можеше да се сравнява с Колманови. Но старейшините на двете семейства бяха близки приятели! Затова семейство Колман винаги се беше грижило за семейство Маршал! Освен това имаше и друга ключова причина. Преди десет години Едуин едва не се удави, докато плуваше, и именно Жулиет го спаси! Оттогава той се закле, че ще обича и пази това момиче до края на живота си! "Сеси винаги е била борбена, още от дете! Тя е умна и се справя добре с мъжете също! Видяхте ли скъпите ѝ дрехи и колата? Сигурно пак е забила някой богаташ! За разлика от нея, Джули, ти винаги си глупава и невинна и хората все се опитват да се възползват от теб!" Ингрид сякаш хвалеше Сесилия, но не беше трудно да се разбере какво намеква. "Мамо, за какво говориш?" "О, просто искам да се учиш от Сеси. Виждаш ли колко добре се справя? Момичета като нея никога не ни тревожат, където и да отидат. Вече няма много момичета, умни колкото нея!" Едуин някак се почувства леко раздразнен. "Ингрид, Джули, трябва да тръгвам. Имам важна среща тази вечер." "Да, разбира се. Карай внимателно, става ли?" — каза Ингрид с подмазваческа усмивка, страхувайки се да не обиди перспективния бъдещ съпруг на дъщеря си! Едуин не каза нищо повече, обърна се и се качи в колата... След като изгледа как колата на Едуин изчезва, Жулиет тропна с крак от яд. Тя се оплака: "Всичко е по твоя вина, мамо! Никога не трябваше да слагаш онази кучка Сесилия в леглото на Едуин преди шест години! Едуин никога повече не спомена за сватба с мен! А сега, когато Сесилия се върна, какво ще правим?" Ингрид скръцна със зъби сърдито. Това, от което дъщеря ѝ се оплакваше, беше нещото, за което Ингрид съжаляваше най-много. Преди шест години тя беше планирала всичко перфектно. Първо беше упоила Сесилия. След това изпрати момичето направо в стаята на Едуин, убедена, че Едуин е твърде пиян, за да направи каквото и да било. След това Ингрид информира група папараци, предлагайки им да напишат драма за това как Сесилия се е хвърлила в обятията на девера си. Ингрид направи това, защото очакваше, че след като Сесилия опозори семейството, момичето ще бъде лишено от правото на наследство. Но тя не очакваше, че планът ще се обърне срещу нея. Едуин наистина преспа със Сесилия. И тогава нещата излязоха от контрол. Под натиска на Реймънд Маршал и Мария Колман, Едуин в крайна сметка се ожени за Сесилия. Мислейки за това, Ингрид каза: "Направих го за теб, глупаво момиче. По дяволите, всичко заради дядо ти! Този стар глупак винаги е предпочитал онази мръсница Сесилия! Е, сега, когато старецът е мъртъв, да видим кой ще може да се застъпи за малката курва този път!" "Но мамо..." — Жулиет все още се тревожеше. Въпреки че Едуин се отнасяше добре с нея от години, тя виждаше студенината в очите му. Мъжът рядко се усмихваше, откакто се разведе със Сесилия. През годините той напълно се беше превърнал в работохолик. Понякога минаваха два или три месеца, преди Жулиет да го види дори веднъж. "Не се тревожи. Тази идиотка Сесилия е точно толкова глупава, колкото и мъртвата ѝ майка! В момента сме в конфликт с нея. Докато не се откаже първо от своя дял от наследството..." Десет дни по-късно беше погребението на Реймънд. Ръмеше дъжд. Всички членове на семейство Маршал бяха пристигнали на гробището, с изключение на Сесилия. Освен това, елитът на Мипорт също се появи, за да отдаде почитта си. Да не говорим за репортерите, които се събираха пред гробището. В крайна сметка Реймънд Маршал беше голяма клечка в Мипорт. Така че, разбира се, погребението му беше във фокуса на вниманието. "Чух, че Реймънд е завещал на най-голямата дъщеря на семейство Маршал да наследи „Маршал Груп“." "О, Боже, това момиче е наистина хитро. Тя съблазни девера си преди шест години и принуди сестра си да напусне. После тя стана тази, която се омъжи в семейство Колман вместо сестра си, а сега е директор на „Маршал Груп“. Това е впечатляващо!" "Ха! И какво от това? Тя е просто една интригантка. Беше изритана от семейство Колман, нали? Такава жена е просто отвратителна!" Ингрид беше извън себе си от радост, чувайки шепота на тълпата. Опитвайки се да запази скръбното изражение на лицето си, тя каза: "Мога ли да получа вниманието ви, моля? Първо, бих искала да благодаря на всички, че дойдохте на погребението на Реймънд, и..." Един репортер я прекъсна: "Г-жо Маршал, вярно ли е, че Сесилия ще поеме „Маршал Груп“ като новия лидер?" Ингрид направи пауза, преди да отговори: "Няма да позволя да ме разсейват други неща в този изключително мъчителен ден. Но за компания, голяма колкото „Маршал Груп“, думата на един човек не може да влезе в сила сама по себе си. Нуждаем се от заседание на борда, за да изберем правилния изпълнителен директор!" "Г-жо Маршал, защо Сесилия не е тук в такъв важен ден?" "Ха, това е въпросът, който трябва да зададете на нея..." Докато тя говореше, извън гробището внезапно се чу звук от двигатели. Един удължен Ролс-Ройс си проправяше път към гробището, следван от флотилия Мерцедеси. "Вижте този регистрационен номер. Изглежда е колата на г-н Снайдер!" Репортерите се развълнуваха и се втурнаха към Ролс-Ройса. Да, този Ролс-Ройс принадлежеше на Луис Снайдер. Имаше двама добре познати богати млади мъже в Мипорт. Единият беше Едуин Колман, а другият беше Луис Снайдер. Той беше вторият син на казино магната във Вентурас Сити и също така управляваше развлекателна компания, наречена „Старлайт Медия“. Няколко нови топ звезди в шоубизнеса бяха артисти под контрола на неговата компания. За разлика от Едуин, който поддържаше нисък профил, Луис винаги е бил човек на публичността. Вратите на Ролс-Ройса се отвориха бавно и Луис слезе пръв. "Уау, наистина е г-н Снайдер!" Пресата се втурна напред като мухи, надушили кръв. След като Луис слезе от колата, той се обърна към другата страна и помогна на една жена, облечена изцяло в черно, да слезе от колата като истински джентълмен. "Това ли е...? Уау, това е Сесилия Маршал!" "Шегувате се. Какво прави Снайдер с жена като нея?" Докато всички бяха изумени, един след друг излязоха две очарователни деца, носещи малки черни костюми. Момчетата изглеждаха на възраст между 3 и 4 години. И това беше като бомба, възпламеняваща интереса на всички!