Ингрид се настани на кожения диван. Срещу нея имаше бюро от розово дърво, което се простираше на няколко метра дължина. Едуин се облегна назад в стола си зад бюрото. Зад него имаше стъклена библиотека, която обхващаше цялата стена. „Уау, какъв разкошен офис!“ Ингрид не можа да се сдържи да не огледа наоколо. Когато се усмихваше, бузите ѝ изпъкваха на лицето, което беше напомпано с хиалуронова кисе