"Няма, Едуин!" "Ще се оженим веднага щом се възстановиш", каза тихо Едуин, докато нежно галеше косата по бузите на Жулиет. "Добре." Жулиет не можеше да спре да плаче. "Почти умрях, но си заслужаваше!" помисли си тя. "Ние с баща ти ще тръгваме. Вие двамата поговорете на спокойствие." "Добре!" Докато излизаше от стаята, Ингрид се усмихна широко, при което лицето ѝ се набръчка. "О, слава Богу. Г-н Ко