Чувайки стенанията ѝ от болка, Едуин бързо я пусна. — Сесилия... Искаше да каже, че съжалява, но тези думи просто не можеха да бъдат изречени. Сесилия го изгледа студено. — Минава три часът сутринта. Какво, по дяволите, правиш? Едуин имаше дебела бяла превръзка на главата, а половината му лице беше подуто. Освен това беше облечен в болнична престилка. Той наистина изглеждаше малко зловещо. — Прост