Ивон Фрей сънува кошмар. В съня си беше притисната от мъж. – Махай се… Не ме докосвай! Ивон се събуди стреснато. Очите ѝ се отвориха рязко и видя кристален полилей, висящ от тавана. Украсата в стаята ѝ беше позната. Беше ли сън? Тя повдигна завивката и беше мигновено шокирана! К-Какво става! – Сю! – Ивон набързо се облече и изтича долу. Сю, нейната домакиня, случайно чистеше хола. Сю изключи прахосмукачката и я погледна изненадано. – Аз съм тук, госпожо. Какво има? – Видя ли някой непознат горе тази сутрин? Мисля… мисля, че някой е влязъл в стаята ми! – Ивон пребледня. Не можеше да не трепери, когато си спомни съня. – Непознат? Сю бързо остави прахосмукачката и се приближи към нея. – Госпожо, сигурна ли сте, че не е грешка? Станах рано, за да приготвя закуска, но не видях нищо нередно в къщата. – Не, сигурна съм! – Ивон щеше да се разплаче. – Сю, можеш ли, моля те, да се качиш с мен горе? Наистина има някой там! Той… – Сю, свършиха ни таблетките за гърло. Купи някои, когато имаш време. – Звукът от затваряща се врата внезапно дойде от шкафа за вино. Ивон беше зашеметена. Можеше почти веднага да разпознае собственика на този глас. В шока си тя обърна глава и видя мъж, облечен в бяла риза, да идва отстрани на стаята с бутилка червено вино в ръка. Той небрежно изправи яката на ризата си и Ивон зърна секси ключицата му. Хенри Ланкастър отиде да вземе чаша и си наля червено вино, сякаш не чу разговора между Ивон и Сю. – Кога се върна? З-Защо си тук?! – Очите на Ивон се разшириха. Никога не е очаквала да го види по това време! През последните три години те са се виждали само два пъти. Първият път беше по време на сватбата, а вторият път е сега. Тя си пое рязко въздух, но внезапно си спомни, че той е действителният собственик на тази вила. Той никога не се е връщал през последните три години, така че тя постепенно беше забравила за това. – Ах! Вижте каква съм разсеяна. – Сю се удари по челото, след което обясни смутено: – Госпожо, забравих да ви кажа, че господинът се върна снощи. Току-що си напомних да ви съобщя това по-рано. – Снощи? – Ивон беше изненадана, когато осъзнаването я осени. – Снощи?! Тогава мъжът в съня ми снощи…! О, боже мой! Човекът в съня ми снощи беше Хенри Ланкастър! Ивон беше толкова сънлива снощи, че си помисли, че е сън! – Госпожо, може би непознатият, когото споменахте по-рано… е господинът? – Сю зададе въпроса със закъснение. – Не бях напълно будна преди малко, Сю. – Ивон се извърна неловко, без да смее да погледне лицето на мъжа. Дали Сю очакваше наказание за това, че зададе този въпрос пред него? Точно когато Ивон измисляше как да замаже въпроса, тя чу спокойни стъпки да идват зад нея. – Сю, иди да ми купиш таблетки за гърло първо. – Гласът на мъжа беше дълбок и звучеше доста дрезгаво от току-що събуждане. – Веднага, господине. Незапозната със ситуацията, Сю свали престилката си и излезе. В просторния хол останаха само двамата. Хенри наведе глава, за да погледне нежната жена пред себе си. Лицето му се помрачи, когато видя как блестящите ѝ очи търсят път за бягство. Той ясно чу всичко, което тя каза на Сю по-рано. Тази жена очевидно беше забравила за неговото съществуване.