Бракът им беше решен от дядото на Хенри... Въпреки това, Хенри ѝ беше дал ясно да се разбере в онзи ден, че не планира да има дете. Обръщайки се, Хенри видя Ивон да седи на леглото с разтревожено изражение. Сърцето му не можеше да не се разклати. „Не се тревожи твърде много за това, че ще имаш дете. В крайна сметка аз ще се погрижа за него.“ Да се ​​погрижа за него? Как планираше да се погрижи за него? Ивон рязко вдигна глава. Дали си промени решението и сега е готов да има дете с нея? „Ще оставя закуската ти тук. Лекарят ти е казал да се храниш навреме. Сю ще дойде по-късно. Аз ще тръгна сега, тъй като все още има неща за свършване в компанията.“ Хенри не изглеждаше заинтересован да продължи тази тема и след това си тръгна, след като ѝ разказа всичко това. Ивон седеше на леглото замаяна, докато болката в сърцето ѝ ставаше все по-силна... Той по същество продължаваше да ѝ казва едно и също нещо - не искаше да има дете с нея. ......... След като остана още няколко дни в болницата за наблюдение, лекарят най-накрая се съгласи да я изпише, след като потвърди, че става въпрос само за леки стомашни болки. В следващите дни Хенри не я посети отново. Отношенията между тях сякаш се върнаха в изходна точка. „Госпожо, чантата ви е опакована. Ще сляза долу и ще информирам шофьора сега.“ След това Сю излезе от отделението с пътна чанта. Ивон изми лицето си, преди да слезе. Беше едва на вратата на асансьора, когато някой внезапно я хвана за ръката. Тя се обърна и беше посрещната от тревожното лице на майка си. „Мамо? Защо си тук?“ „Дойдох чак дотук, за да те търся! Колко пари имаш в момента? Извади ги бързо!“ Майка й протегна ръка към чантата си, докато казваше това. Ивон се стресна, докато бързо извади портфейла си. „Мамо, какво става?“ „Брат ти току-що се блъсна в нечия кола и собственикът иска обезщетение!“ „Какво?!“ – изненада се Ивон. – „Как е Джейсън? Ранен ли е?“ „Добре е, но има нужда от пари. О, имаш ли достатъчно пари на тази карта? Побързай, отиди там и изтегли парите.“ Майка ѝ избягваше проницателния поглед на Ивон и бързо я бутна няколко пъти. Ивон дори нямаше време да задава повече въпроси и просто отиде във фоайето долу, за да изтегли парите от банковата си карта. Заплатата ѝ беше на картата и в нея имаше няколко хиляди долара. Ивон сложи всички пари в портфейла си и се канеше да се върне при майка си, когато някой грабна чантата ѝ! Отне ѝ миг, за да осъзнае, че току-що е била ограбена! „Чантата ми! Той ми взе чантата!“ „Какъв е смисълът да викаш тук! Върви да го гониш!“ Майка ѝ я бутна нетърпеливо напред. Ивон бързо се втурна след крадеца, но той беше много бърз и твърде далеч от нея. Тя наблюдаваше как крадецът пресича улицата и тъкмо щеше да завие в алея, когато някой внезапно излезе да го спре. Мъжът сграбчи крадеца за ръката и го притисна към земята! „Уау, колко смело от ваша страна да ограбвате посред бял ден!“ Мъжът беше изключително умел. Той без усилие овладя крадеца, а устните му се извиха в презрителна усмивка. Ивон бързо се затича към тях и си взе чантата. След като се увери, че нищо от съдържанието ѝ не е изгубено, тя въздъхна с облекчение. „Благодаря ви много, господине!“ „Не се замисляйте.“ Мъжът вдигна глава и ѝ се усмихна. Под бретона му се криеха чифт бадемовидни очи, а под едното имаше съблазнителна бенка. Ивон беше леко хипнотизирана от тях, преди да осъзнае, че трябва да се обади в полицията. Когато крадецът разбра какво ще направи, той бързо я помоли за милост. „Върнах ти нещата, така че, моля те, пусни ме! Няма да го правя отново!“ „Значи сега осъзна грешката си? Тогава защо ми грабна чантата току-що?“ Ивон беше толкова ядосана, че искаше да го удари. „Изглеждаш напълно годен за работа. Защо трябва да ограбваш някого близо до болницата? Знаеш ли, че тези пари могат да бъдат използвани за спасяване на живот?!“ Тя ритна крадеца няколко пъти от гняв. Елиът Тейлър беше малко изненадан от действията ѝ, но устните му бързо се извиха от интерес, докато си мислеше, че е срещнал доста интересна жена. Тази жена винаги щеше да се увери, че никога няма да ѝ се измъкне късата страна на пръчката.