Хенри спря това, което правеше. "Какво има?"
"Аз..." Ивон искаше да каже нещо, но с бърза промяна в изражението, издаде приглушен звук, преди да изхвърли всичко, което имаше в стомаха си, върху Хенри.
Хенри беше вцепенен, реагира едва след известно време. Той погледна момичето с ужас. "Ивон Фрей, ти..."
Той спря по средата на изречението.
Ивон се беше свила на седалката със затворени очи, очевидно
















