Ивон не се омъжи за Хенри заради парите му. Тя се омъжи за него само защото тайно му се възхищаваше от много години. "Мисля, че имаш нужда от тях." Изражението на Хенри стана неприятно. Никой никога не му беше отказвал толкова директно. "Между другото, все още трябва да потърся майка си. Можеш ли да ме закараш до там?" Беше излязла толкова дълго и дори не знаеше дали майка ѝ все още ще я чака в болницата. Може би вече се беше прибрала у дома. "Разбира се." Хенри обърна колата и я закара направо до къщата на майка ѝ. От учтивост той също излезе от колата си и придружи Ивон. Ивон стисна чантата си неловко. Въпреки че бяха женени толкова дълго, това беше първият път, когато Хенри я придружи до дома ѝ. "Стигнахме ли вече?" "Почти! Почти!" Ивон ускори крачка и се изчерви, не смеейки да погледне лицето на Хенри. Когато пристигнаха, входната врата беше оставена полуотворена. Ивон отвори вратата. "Мамо, върна ли се?" "Какво толкова те забави?! Успя ли да върнеш парите? Покажи ми!" Майката на Ивон излезе от стаята и посегна към чантата ѝ, без да забележи Хенри, който вървеше след Ивон. Тя извади всички пари от чантата на дъщеря си. Лицето ѝ потъмня, веднага щом приключи с броенето. "Само няколко хиляди долара? Как ще помогнеш на по-малкия си брат с тези малко пари? Наистина започвам да се чудя дали изобщо ти пука за него!" "Мамо, това са всички пари, които имам в банковата си карта! Как е Джейсън? Трябва ли да отида да го видя?" "Какво има да гледаш?" Майка ѝ завъртя очи към нея. "Брат ти всъщност не е катастрофирал. Той търгува с акции с няколко приятели и е загубил близо сто и петдесет хиляди долара заради срив на фондовия пазар. Защо не поискаш парите от Хенри? Все пак си омъжена за него, така че парите му са естествено твои!" "Мамо!" Ивон пребледня. Не очакваше майка ѝ да каже тези неща толкова естествено, не успя да я спре навреме. О, не! Хенри сигурно е чул всичко! Ивон обърна главата си панически, искайки толкова много да затвори вратата и да го изключи от къщата. Тя нямаше представа какво ще си помисли Хенри за нея след това. "Сто и петдесет хиляди долара, нали?" В паниката ѝ, отчетливият дълбок глас на мъжа дойде отвън. Скоро след това висока фигура се появи до нея и прокара студен поглед над нея. Ивон сведе глава от срам. Искаше ѝ се да му каже, че всичко е просто недоразумение… но как можеше да помогне на по-малкия си брат без сто и петдесет хиляди долара? Имаше ли други възможности, освен да помоли Хенри да ѝ заеме пари? "О, боже мой. И ти си тук, Хенри? Ивон, трябваше да ми кажеш по-рано!" Усмивката на лицето на майката на Ивон се разшири още повече. Тя знаеше, че богатият ѝ зет никога няма да ги изостави! "Госпожо Фрей, освен това, не трябва ли да попитате защо Ивон беше в болницата?" С хладно лице Хенри ѝ направи сериозно напомняне. "А-Ами…" Майката на Ивон се засмя неловко. "Да, попитах. Има само гастрит. Тя винаги е имала този проблем. Ще бъде добре, стига да се храни навреме с някакви лекарства." Ивон стоеше отстрани и дори не знаеше какво да каже. Семейството ѝ винаги е било по-пристрастно към по-малкия ѝ брат. Откакто беше дете, никой наистина не се е грижил за нея. След толкова много години тя отдавна беше свикнала с това и вече не се притесняваше от това. "Надявам се, че знаете, че честите проблеми с гастрита не са нещо добро, госпожо Фрей. Важно е да се прегледа в болницата." След като каза това, той погледна часовника си. "Все още имам други въпроси, които трябва да уредя. Трябва да си тръгвам. Асистентът ми ще изпрати чека по-късно." "Да тръгваме." Без да чака отговора на Ивон, Хенри хвана китката ѝ. Хватката му беше нежна, но силна, докато я извлече направо от къщата.