— Няма за какво да се ядосваш — Ивон издърпа стол и седна.
Шейн се усмихна с голям интерес. — Снахо, искаш да кажеш…
— Просто мисля, че няма да мога да го спра да вижда когото наистина иска да види. Щом няма да ме слуша, какъв е смисълът да се ядосвам? По-добре просто да го приема.
— Но може би си прекалено приемаща — Шейн ѝ се усмихна развеселено.
Ивон разпери ръце. — Какво друго мога да направя,
















