Пред портите на болницата... Хенри паркира колата си пред входа на болницата и погледна часовника си. Точно навреме беше, за да посрещне Ивон, когато я изписваха от болницата. Той отвори вратата на колата, за да излезе, и се запъти към сградата на болницата. По някаква причина не спираше да мисли за това и не можеше да се успокои, докато не отидеше да провери. След като чака толкова дълго, Сю все още не беше слязла долу. Тогава започна да осъзнава, че нещо не е наред, и отиде да ги провери. Веднага щом пристигна в отделението за стационарни пациенти, една жена на средна възраст го спря. При по-внимателен поглед жената изглеждаше доста позната. "С нещо мога ли да помогна, госпожо?" "Хенри, аз съм! Забравил си ме? Аз съм майката на Ивон!" "О, това сте вие." Хенри я погледна още няколко пъти и смътно си спомни тази личност. "Госпожо Фрей, тук ли сте, за да вземете Ивон?" попита той от уважение. "О, да. Хаха. Може да се каже." Майката на Ивон се държеше странно, както винаги. Дори не смееше да срещне погледа на Хенри. Хенри се намръщи, неспособен да се отърси от усещането, че тя се опитва да скрие нещо. "Къде е Ивон, госпожо Фрей?" "Като стана дума за това, толкова съм разстроена! Ивон беше ограбена, когато отиде да изтегли пари преди малко! Толкова се ядосах, че я помолих бързо да се затича след крадеца!" "Позволихте ѝ да преследва крадеца сама?" Лицето на Хенри помръкна. Предвид колко крехка беше Ивон, дори не беше сигурен дали тя е тази, която преследва крадеца, или крадецът е този, който я преследва. "Ще отида да я проверя!" Игнорирайки майката на Ивон, която все още се опитваше да се държи приятелски с него, Хенри се втурна в лобито долу и започна да търси Ивон. ...... В полицейското управление... Ивон последва полицая до участъка и направи полицейско изявление. Докато приключи, вече беше станало късно и все още трябваше да се върне бързо в болницата, за да даде парите на майка си. Преди да си тръгне, тя благодари на мъжа, който ѝ беше помогнал. "Благодаря Ви отново, господине. Дори си направихте труда да дойдете тук с мен." "Няма защо. Не мога просто да стоя и да гледам, без да правя нищо, в такава ситуация." Елиът се усмихна и бадемовите му очи се превърнаха в полумесеци. "Чух, че казахте на полицаите, че името Ви е Ивон Фрей? Моето е Елиът Тейлър." "Много сте любезен, господин Тейлър. Трябва да Ви благодаря както трябва, но все още имам нещо спешно да свърша. Определено ще намеря възможност и ще Ви почерпя с ядене следващия път!" "Какво е толкова спешно, че дори нямате време за ядене?" Елиът направи крачка напред и препречи пътя ѝ. Изражението на лицето на Ивон веднага стана неловко. По-малкият ѝ брат все още чакаше парите, но мъжът изглеждаше искрен и просто искаше да бъде приятел с нея. Във всеки случай той ѝ беше помогнал и тя не искаше да бъде груба. "Господин Тейлър, можем да..." "Господине, можете да ми кажете, ако имате нужда от нещо." Докато Ивон се опитваше да се обясни, познат глас отекна над главата ѝ. Преди дори да успее да се обърне, силна ръка я дръпна в обятията си. Ивон погледна нагоре в шок и беше посрещната от строго лице на Хенри. "Защо си тук?" "Срещнах майка ти в болницата и тя ми каза, че си тръгнала да гониш крадец, затова дойдох да те проверя." Хенри звучеше безразлично, но прегледа Ивон с очите си. След като се увери, че не е ранена, погледът му се спря върху Елиът. "Здравейте, аз съм съпругът на Ивон. Благодаря Ви, че помогнахте на жена ми да залови крадеца," каза той и предложи ръката си на Елиът. "Съпруг? Омъжена сте вече, госпожице Фрей?" Елиът беше изненадан. Без значение как гледаше Ивон Фрей, тя изглеждаше като току-що завършила университет, така че не очакваше, че всъщност е омъжена. "Омъжена съм от три години, господин Тейлър." Ивон му показа брачната халка на безименния си пръст. Това беше първият път, когато чу Хенри да признава брака им вербално. "Съжалявам, господине. Все още имаме други въпроси, които трябва да разрешим. Ако искате да поискате някакви награди, можем да поговорим за това по-късно." Хенри кимна учтиво на мъжа. След като даде на Елиът визитната си картичка, той върна Ивон обратно в колата. "Между другото, как... разбра, че съм в полицейското управление?" попита Ивон предпазливо, след като се качи в колата. "Някой на улицата ви видя и двамата." Той отговори студено, без никакви емоции на лицето си, както обикновено. "Разбирам..." Ивон наведе глава разочаровано. Все още можеше да усети топлината от дланта на Хенри на рамото си. Мислеше, че определено ще бъде много притеснен за нея, но изглеждаше, че всичко е било в главата ѝ. Хенри запали колата си и след това попита: "Майка ти ми каза нещо. Имате ли недостиг на пари в момента?" За да си върне парите, тя пренебрегна личната си безопасност и се затича след крадеца. За щастие, някой ѝ помогна този път. Хенри не можеше да си представи какво би се случило, ако Ивон беше заловила крадеца сама или ако крадецът носеше оръжие със себе си. Ивон остави главата си наведена и не каза нищо. Колата моментално замлъкна. След момент Хенри заговори отново. "Ако наистина имаш нужда от пари, можеш да ми кажеш. Ще ти ги дам." "Добре съм, не се нуждая от твоите пари." Неочаквано Ивон отказа много бързо. Въпреки че наистина се нуждаеше от пари в момента, тя не се нуждаеше от помощ от други хора. Особено не от Хенри Ланкастър.