След натоварен ден в компанията, Ивон беше твърде уморена дори да си повдигне ръцете и си легна веднага щом се прибра. Не след дълго вратата на спалнята се отвори. Хенри стъпи на килима и влезе в стаята. Благодарение на уличната лампа отвън, той видя Ивон да спи на леглото. Той забави крачка и се прокрадна до леглото. Завивката беше разхвърляна върху Ивон, а дрехите ѝ бяха смачкани заради позата, в която спеше. Ивон сякаш никога не носеше дрехите, които Сю беше приготвила за нея. Предвид външния ѝ вид, вероятно нямаше да изглежда добре в тези дрехи, колкото и скъпи да бяха. Затова по-добре да се облича по-просто. Хенри погледна лежащата на леглото с нотка на отвращение в очите си. "Ммм..." Лицето на Хенри леко се изкриви при внезапните движения и подсъзнателно направи няколко крачки назад. Оказа се, че Ивон само се обръща с тихо стенание. Тя отвори яката на ризата си, вероятно заради дискомфорта от спането в офис облеклото си. Ивон се обърна отново и пъхна ръка в дрехите си. След като се поопипа известно време, тя свали сутиена си. Тогава на лицето ѝ се появи облекчение. Тя зае по-отпусната поза и продължи да спи. Пламтящият поглед на Хенри падна върху тялото ѝ. Ивон се почувства много по-комфортно, след като свали сутиена си. Тя полежа известно време, след което си помисли да стане и да се изкъпе. Не очакваше да види някой да стои до леглото ѝ веднага щом отвори очи. "АААА!" Тя изкрещя от шок и едва не падна от леглото. "Защо крещиш?" Хенри я погледна намръщено и разкопча ризата си с досада. "Н-нищо... Просто се чудех защо си тук." Ивон се облекчи, като чу, че е Хенри, но много бързо го погледна отново с подозрение. "Защо да не мога да бъда тук?" Изражението на лицето му стана по-мрачно. "Ивон Фрей. По-добре помни, че сме женени. Смяташ ли се за необвързана, защото рядко съм се прибирал през последните години?" "Не, съвсем не." Ивон осъзна, че отново е казала нещо грешно и бързо седна, за да се обясни. "Не знаех, че ще се върнеш тази вечер. Ще помоля Сю да приготви стаята за гости!" "Стая за гости? Защо трябва да спя в стаята за гости? Гост ли съм тук?" "Не, това нямах предвид!" Ивон бързо се изправи, след което внимателно попита, докато гледаше към помраченото му лице: "Т-ти ще спиш с мен тази вечер?" "Не мога ли?" Изражението на лицето ѝ го ядоса още повече. Тази жена наистина не осъзнаваше, че вече е омъжена, камо ли да го смята за свой съпруг. Иначе защо щеше да бъде толкова изненадана от появата му? През последните три години той никога не се е интересувал от тези неща. Сега, като се замисли, той не знаеше за какво тази жена се е омъжила за него! "Разбира се, че можеш, но..." Ивон си играеше с пръстите си. "Защо спиш с мен тук тази вечер? Пи ли твърде много?" "Да не би да изглеждам пиян?" Хенри присви очи. "Тогава защо не се погледнеш добре в момента?" "Аз?" Ивон беше изненадана за момент, след което бързо се огледа и стисна яката си в шок. "Аз... аз..." Тя се изчерви и остана безмълвна. Хенри я погледна студено и не си направи труда да прикрие подигравателния тон в гласа си. "Току-що ловко го свали, нали? Защо го прикриваш сега?" "Мислех, че съм сама!" Ивон набързо вдигна сутиена си от земята и го скри зад себе си. Хенри сви устни. "Дори и да си сама, пак трябва да обръщаш повече внимание на имиджа си като госпожа Ланкастър. Не опозорявай семейство Ланкастър и не се излагай!" "Разбирам." Ивон сведе глава от срам. "Няма да го направя повече следващия път", промърмори тя. Хенри изсумтя студено и я остави на мира. Той свали сакото си и се запъти към дивана. Ивон го погледна крадешком няколко пъти, след което си отдъхна, преди да влезе в банята. Потапяйки се във ваната, тя покри лицето си с ръце. Сърцето ѝ беше изпълнено с нервност и очакване. Тя нямаше представа какво минава през ума на Хенри. Той не само доброволно се беше върнал да живее с нея от нищото, но дори искаше да сподели стаята с нея! Възможно ли е той най-накрая да е решил да стане неин съпруг наистина?