Джо изглеждаше, че е осъзнал нещо. Той хвърли поглед към Хенри, който кипеше от яд, след което отвори вратата.
Ивон стоеше на вратата с наведена глава, а крехките ѝ рамене трепереха от ридания.
„Ивон Фрей… не, госпожо, защо сте тук?“ Джо насили неловка усмивка на обикновено суровото си лице.
Ивон го игнорира. Тя вдигна окъпаното в сълзи бледо лице и отправи ранен поглед към мъжа в кабинета.
Мъжът
















