Глава четиридесет и осма: Веднага в съзнанието ми проблеснаха образи на Харпър под душа. Някой би ли изключил ли проклетия си мобилен телефон? Опитвам се да спя тук. Изстенах на глас, но звукът ми сигурно беше приглушен, тъй като устата ми беше покрита от пухкавата възглавница на Харпър. Телефонът отново звънна и аз въздъхнах унило. Изглежда някой не иска да спя. Е, щяха да се забавляват, защото и