Глава тридесет и шеста: Как щеше да се почувствам, когато ме приемеше за негова партньорка и как щеше да е, когато най-накрая ме бележеше?
Кажи нещо. Каквото и да е.
"Значи, това беше, ъ..." започна Харпър.
"Ужасно." Скрих лицето си в ръце и изстенах.
Харпър се засмя и аз го изгледах ядосано.
"Е, не ужасно. Седиш тук с мен, нали?! С разрешението на баща ти." Харпър ме погледна и се усмихна. Е, тов
















