Глава двадесет и девета: "Не искам да си съсипя бельото." отвърна Харпър. "Защо винаги ме водиш в гората?" засмях се аз и погледнах Харпър. Навлизахме все по-дълбоко в гората, далеч от мястото, където беше паркирал колата си. Ръката ми беше здраво стисната в неговата и нямах никакво намерение да го пускам, а съдейки по вида му, и той нямаше. Тръпки преминаваха нагоре и надолу по ръката ми и се чув