Глава двадесет и трета: "Вярваш ли в сродни души, Зара?"
Мисля, че бях в отричане и близостта ми с Харпър никак не помагаше. Струва ми се, че умът ми отхвърли идеята за съществуването на върколаци на момента, въпреки че разговарях с Харпър за тях, сякаш обсъждахме фентъзи роман.
Когато се прибрах в безопасността на собствения си дом и под меките чаршафи на леглото си, осъзнах сериозността на ситуа
















