Стиснах и разпуснах юмрука си около малкото и изящно колие в ръката си. Колието, което бях откраднал от стаята на Зара. Най-накрая се бях принудил да крада малки дрънкулки от стаята ѝ, само за да мога аз и моят вълк да се чувстваме по-близо до нея. Никога не бих помислил, че ще направя това, но отчаянието кара човек да прави много неща. Беше малък медальон във формата на сърце, вероятно подарък от